Да отговориш на безумец
Няма спор, че безумието владее множество сърца и езици днес. Това се вижда ясно у вси що обичат да думат глупости от утро до мрак. Да изкажем мнение, по който и да е въпрос, се превръща в тежко изпитание за всеки християнин в дни мътни и кървави – дни, които имат силата да извлекат от тайните места на сърцето безумието на безумните. Това добре, нека се разкриват сърцата на безумците, че да ги видят всички, но как да се отговори на безумеца, дето денем и нощем не спи, за да бълва словесни, черни реки от безумство? Основани в Словото на Бога, отговор има!
„не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему. отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.“ (Пр.26:4-5)
Какво ни казва цар Соломон в тези стихове от книгата Притчи? Очевидно ни дава съвет как да отговорим на безумеца, стига да разбираме дадения нам съвет, разбира се. За да го разберем, обаче, трябва да подирим, отговор на три въпроса: Първо, кой е безумен? Второ, трябва да си изясним защо безумният иска нашият отговор? Най-подир, трето, логично ще си отговорим на въпроса: Как трябва да отговорим на безумния?
За да разберем отговора на всеки зададен от нас въпрос в неговата истинност, не бива, не трябва да разчитаме на своята си, човешка мъдрост, така както посланието на първите християни не бе основано на човешка мъдрост, а на доказателства от Бога (1Кор.2:4,5). Доказателствата от Бога са в Неговото Слово. А в Словото Му явно пръв експерт по въпросите на безумието е цар Соломон. Нека прочетем още стихове от същата, 26 глава на Притчи, където цар Соломон казва още:
„Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда“ (Пр.26:6)
Очевидно, безумният човек не е добър вестител. Ако разчитаме на безумния да предаде послание, ще си докараме срам и вреда. Какво означават думите на цар Соломон, че ще „отсечем нозете си“, ако разчитаме на безумния да предаде нашето послание към хората?
В писмото си до римляните, апостол Павел казва в 10:15 „Колко са прекрасни нозете на тия, които благовестват доброто!“ Всъщност, тук апостола цитира пророк Исая 52:7 „Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!“ Практически, в образния и художествен език на Писанието, да „отсечем нозете си“ означава да осакатим благовестието, да извратим посланието си за мир и спасение. Безумният човек хвърля с думите си укор и позор върху Христовото послание и посрамва Онзи, който го е пратил да занесе всред хората Благата вест.
Добре, като първа характеристика на безумния човек отбелязваме, че същия не може да бъде вестител. Не е редно да разчитаме на безумния да занесе вест от нас, до конкретен адресат, защото посланието ни ще бъде извратено, все едно сме осакатили краката си.
Цар Соломон продължава:
„Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния. Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.“ (Пр.26:7,9)
Няма полза да се слушат звучащите мъдро думи на безумния, защото колкото и красива да е еквилибристиката му, в крайна сметка тя е абсолютно безполезна – точно както безжизнените крака на сакат човек. След като е ясно, че безумния човек с лекота извращава посланието на своя изпращач и му докарва срам, то сега става ясно защо го прави. Безумният говори безполезни неща по принцип, дори ако са под формата на красиви притчи. Светът около нас е пълен с „философи“ и „мъдрости“, правещи безполезни анализи на кризи в човешките дела по принцип. Да слушаме разяснението на безумците за актуалните и неактуалните злободневни теми, е като да си мислим, че порим вятъра възседнали вран жребец, а всъщност истината е, че разчитаме на куц човек, да ни пренесе на гръб през световните проблеми.
В стих 9 цар Соломон ни дава още едно красиво сравнение затова какво представляват красивите думи на безумния. Да слушаме такива думи и да им вярваме, е все едно да убодем о трън пиянската си ръка. Защо ръката е на пияница? Защото в нетрезво състояние човек е нечувствителен и болката е поносима. Ако сме вече опиянени от брътвежите на безумния, то думите му като тръни ще се впиват в душата ни. Болката, болката ще дойде с пълна сила след като изтрезнеем. Ще дойде като тежък махмурлук, само дето лекарството за тази болка не е конвенционално. Човек не може да превърже сърцето или душата си, не може да им даде аспирин. За духовната болка, на човек му е нужен духовен цяр.
Значи, втората характеристика на безумния е свързана с неговите омайни притчи. Те по същество са безсмислени и безполезни, като безжизнените нозе на инвалид. Това, че красивите думи на безумния са безсмислени и безполезни, обаче, не означава, че не си вършат работата. Тяхната работа е да нанесат вреда, да прободат всеки, който се е опиянил от сладкодумието на безумния. Разбира се, след като действието на „упойката“ премине, а прясната рана изстине, идва болката. Болката, като следствие от заблудата ни да се прехласваме по празнодумството на безумния човек.
„Както оня, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.“ (Пр.26:8)
Да отдадем чест на безумния, означава да го удостоим с вниманието си. Нека бесовете на безумците бушуват в тях, нека лаят като бесни кучета от изгрев до заник и да артикулират собствената си глупост, да, нека! Но ако паднем в примката на тяхната заблуда и подхванем безсмислен диалог, то сме точно като хората, за които говори цар Соломон – хора, хвърлили в огромна купчина камъни малко вързопче с диаманти. Не по-различни са и думите на нашия Господ, когато ни съветва: „Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.“ (Мат.7:6)
Третата характеристика на безумния, следователно е, че брътвежите му са тъй безвъзвратно неадекватни и лишени от връзка с реалността, че да го удостоим с вниманието си е като да пилеем скъпоценни камъни, добити с труд и постоянство. Безумният не заслужава нашето внимание и време, защото то е отделено именно да трупаме тези „скъпоценни камъни“, които не са предназначени да потънат в лавината от лъжи и клевети на безумния човек.
„Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.“ (Пр.26:10)
Да изстрелваме стрели безогледно и на посоки е характерно за злодейците и беззакониците. Когато нямаме ясна цел, която да преследваме, в която да се прицелим и следователно да достигнем, винаги ще има невинни жертви от стрелбата ни. Злодеите стрелят с думи, това са техните остри стрели. Цар Давид се моли в Псалм 64:2,3 думайки: „Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците, Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели“.
Апостол Яков ни предупреждава да не се заблуждаваме относно собственото си благочестие, ако междувременно не владеем езика си: „Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.“ (Яков 1:26). Какво буйно зло е езикът, всеки знае. Ако пък е забравил, нека си прочете отново глава трета от Посланието на апостол Яков.
Подир това, да цаним безумец, за каквато и да е работа, това има предвид цар Соломон, когато казва „който условя безумен“, е като да сме в ролята именно на беззаконен злодей, който е станал причина всички да бъдат наранени от стрелите (думите) на безумния.
Освен това, цар Соломон приравнява безумците със скитниците. И едните и другите са хора лентяи, които са зарязали смислената работа в живота си и се занимават с безсмислено и безумно плямпане. Мнозина от хората сме майстори на спорта в дисциплината безумно говорене. Според Словото на Бога, всички, които са в тази категория, са като скитници, търсещи изява не в усърдна работа, а в безумно говорене.
Четвъртата характеристика на безумеца е, че той не става за работник или съработник. Да наемеш безумец или да работиш с него е като да стреляш на посоки – невинните жертви ще тежат на нашата съвест.
Следващото сравнение, което цар Соломон прави в Притчи 26 глава, е още по-стряскащо:
„Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.“ (Пр.26:11)
Очевидно става, че безумния човек повтаря една и съща грешка – продължава непрестанно и неуморно да представя пред всички своето безумие. Както стана ясно, безумието на безумния се вижда в неговите думи, в онова, което говори. Безумният има мисъл за определена ситуация в главата си и никой и нищо не може да го отклони от пътя към катастрофата. Думите на цар Соломон „Както кучето се връща на бълвоча си . . .“, са цитирани от апостол Петър, в неговото Второ съборно послание, където той говори за хората без разум, сиреч за безумците:
„Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат, очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия; Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века]. Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става. Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед. С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.“ (2Петр.2:12, 14, 17-22)
Има няколко съществено важни момента в думите на апостола. Първото от тях е, че безумците хулят хората за неща, които самите те не знаят. С други думи нямат разбиране, нямат и сигурна информация, но все пак говорят. Поради липсата на разбиране за темата, която дискутират, обаче, те се превръщат само и единствено в хулители, клюкари и одумници.
Въпросът свързан с разбирането на всяка тема, по която се изказваме е изключително важен. Това казва и апостол Павел, в първото си писмо до Тимотей, когато му напомня, да не се отклоняваме от чистосърдечната любов, от добра съвест и нелицемерна вяра, а после додава: „от които неща някои, като не случиха целта, отклониха се в празнословие, и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят.“ (1Тим.1:6,7). Казано просто, да не разбираме темата, над която поучаваме другите, е като да пропуснем целта, да се превърнем, по думите на цар Соломон, в хаотични стрелци, които убиват своите невинни слушатели. Редно би било християните да не сме част от армията на безумците, защото, както ни казва сам Господ Исус, на нас е дадено да разбираме (Лука 8:10).
На второ място, чрез своето невежо говорене, безумните „подмамват неутвърдени души“. Това е доста сериозно престъпление, със смъртоносни последици и за невежия говорител и за измамените слушатели. Знаем добре какво ни казва Господ, „Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?“ (Лука 6:39; Мат.15:14). Очевидно, обаче, слепотата на невежите днес се счита от мнозина за ясен и чист поглед – поглед към „светлото“ бъдеще на „ямата“, която ги очаква с разтворена паст. Да подмамиш неутвърдените души чрез съблазън, носи смъртоносни последици за всеки, който предизвиква тази съблазън. Христос ни предупреждава казвайки на учениците си: „Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.“ (Лука 17:1,2; Марк 9:45; Мат.18:6).
Нещо повече, безумците „подмамват неутвърдени души“, като говорят с „надуто празнословие“, чрез което заблуждават всички, които едва са се отървали от заблудите си. Онези младенци във вярата, които не отдавна са излезли от матрицата на човешките заблуди са попаднали на безумни съблазнители, които тикат неутвърдените във вярата безпощадно към мястото на заблудите, от което току що са се отървали.
На трето място, стръвта, с която безумците ловят своите жертви е обещание за свобода. Обещават им свобода, „а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става. Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.“ (2Петр.2:19,20).
В целия пасаж от Второто съборно послание на апостол Петър, на който ви обърнах внимание, става дума за хора имащи себе си за християни, нали разбираме това? Говорим за хора „избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа“. Точно такива са хората падналите в капана на безумието. Същите, макар да са познали Господа и Спасителя Исуса Христа, съблазняват чрез своето надуто празнословие, над теми, които не разбират, младенците във вярата, като им обещават, обърнете внимание – свобода.
Петата характеристика на безумеца е свързана с повторяемост на неговите действия. Безумецът си е безумец и винаги се връща на бълвоча си. Тъжно ще е след като сме видели рецидивизмът на безумеца, да продължаваме да му вярваме.
Цар Соломон завършва своят „анализ“ на безумците в Притчи 26 глава, като заключава:
„Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.“ (Пр.26:12)
Много интересен стих! В крайна сметка, колкото и страшно да е безумството, има нещо по-страшно от него и то е самолюбието, гордостта, то е самооценката, самозаключението, че АЗ съм мъдър. Обърнете внимание, че този стих е написан от човека, за когото е писано: „. . . цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.“ (2Лет.9:22), или „Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост“ (3Царе 4:30).
Да, този стих е написан от човека, за който нямаше скрити отговори (3Царе 10:3), защото Господ Бог му рече: „Искай какво да ти дам.“ (2Лет.1:7), а Соломон поиска мъдрост и разум, та затова получи и всичко останало: „Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам прилично пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ? и Бог каза на Соломона: Понеже си имал това в сърцето си, и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на ония, които те мразят, нито поиска дълъг живот, но поиска за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете Ми, над които те направих цар, дават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе.“ (2Лет.1:10-12)
Макар да имаше мъдрост и разум повече от всеки друг човек, Соломон пак не считаше себе си за мъдър, защото колкото по-мъдър е мъдреца, толкова по-добре разбира, колко нищожна е мъдростта му в сравнение с Този, който я дава.
Апостол Павел също е разбирал това, понеже е писал: „Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.“ (1Кор.3:18) или „Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.“ (2Кор.8:2).
Понеже стана дума за мъдростта и разума, които Соломон поиска от Бога на Библията, ще ми се да ви предложа само още един пасаж от Писанието, в който мъдростта и разума са обяснени съвсем простичко. Това са думите на апостол Яков. Няма да ги коментирам, те са достатъчно ясни за прост човек като мен, камоли за вас:
„Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска; защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо. Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.“ (Яков 3:13-18).
Сега: В крайна сметка, отговорът на първия въпрос, който си зададохме в началото, а именно кой е безумен, можем да обобщим просто така: „Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.“ (Пр.10:18).
Защо безумният човек мрази тайно, лъже и клевети хората? Защото уповава на собствената си, човешка мъдрост – „Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.“ (Пр.28:26).
Виждате ли колко проста е психологическата картина на безумния човек? Той е изпълнен с омраза, която лицемерно прикрива, но лъжите и клеветите, които разпространява, го издават! Това е всичко, което представлява безумецът – той мрази, лъже и клевети.
Защо безумният иска нашият отговор? Това бе вторият въпрос, който си зададохме в началото. Не, скъпи мой читателю, безумният не иска отговори! Безумният човек задава само въпроси, но никога не желае да чуе техният отговор, никога!
Видяхме, че антипод на безумието е мъдростта. Мъдростта търси отговори, безумието – не! Защо безумният не ще да чуе отговорите? Защото е безумен. Отговорите носят в себе си поука, а безумният мрази да бъде поучаван: „Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.“ (Пр.1:7). „Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.“ (Пр.15:14). И още: Безумците мразят знанието (Пр.1:22). Безумците умират от липса на разум (Пр.10:21). Безумците бързат да изявят глупостта си (Пр.12:23). Безумците обичат злото и който им е приятел, ще страда (Пр.13:19,20). „Глупостта на безумните е всякога глупост“ (Пр.14:24).
Поради всичко това и още десет пъти по толкова от същото, безумците не искат нашият отговор, макар да задават въпроси.
Е, мисля, че повечето от вас, мъдри мои читатели, вече разбрахте мъдрият съвет на цар Соломон:
„не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему. отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.“ (Пр.26:4-5)
В тези два стиха цар Соломон ни казва да внимаваме, та да не паднем в капана на безумния, защото той не дири отговори – той търси подобни нему безумци. Затова не са нужни думи, за да отговорим на безумния. А като не му отговаряме с думи, всъщност му даваме ясен отговор с делата си, така че безумния остава без извинение и няма никаква причина да се мисли за мъдър. Това е всичко, а то е тъй просто и ясно, че и дете ще го разбере: Нашият отговор е да не отговаряме!
Не трябва да отговаряме с думи на безумния, защото е безсмислено и самите ние ставаме безумни. Трагично е да виждам хора, които до вчера са били уважавани заради своите мъдри постъпки, но са се подхлъзнали и са паднали в капана на безумния. Не трябва да забравяме, че „Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.“ (Екл.10:1). Хора доскоро уважавани заради своите мъдри постъпки, станаха за посмешище, след като отвориха устите си и приказваха по теми, които нито разбират, нито пък осъзнават, че не разбират. Такива хора са укор за вярата ни и носят срам на Христа.
И пак: Не трябва да отговаряме с думи на безумния, защото, „Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.“ (Пр.27:22). Поправлението на завършения, дърт безумец, е трудна работа, ако не и невъзможна.
С бъбривите безумци въобще не спорете, щото „безумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.“ (Пр.9:13). Същото се отнася и за мъжете, разбира се. Работата е в това, че безумците са бъбриви хора, но освен това са прости и невежи по отношение на темите, над които бърборят.
Да, скъпи читателю, безумците не искат да слушат, защото „имат“ всички отговори на световните проблеми, но „Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.“ (Пр.18:13). Голяма работа, че си изказал мнение, преди да чуеш, да осъзнаеш и да разбереш. Голяма работа, че говориш по тема, която изследваш от един месец, а има хора, които правят това от десетилетия и пак мълчат, считайки знанията си за недостатъчни. Голяма работа, че ще застанем гордо в редиците на безумците, защото не щем да чуем, но много искаме да говорим . . .
Ако отговаряме на безумния като не отговаряме, ще му спестим само привилегията да се мисли за мъдър. Ако си мислите, че това е малко наказание за безумието, не бойте се, защото „Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.“ (Пр.19:22).
Ако безумието на безумните е нетърпимо, последвайте друг съвет на мъдрия цар Соломон: „Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.“ (Пр.26:3)
Впрочем, не искам да ви плаша, затуй само ще вметна, че безумието се лекува само в ранна детска възраст, защото „безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.“ (Пр.22:15). Така че ако не сте воювали с безумието дорде е време, що се чудите на пълното безумие, което ни заобикаля!?
Добре. Накрая ще кажа: Нека мъдро отговаряме на безумните, като не им отговаряме с думи, а с праведни дела, защото „Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.“ (Пр.3:35).
Впрочем, Мъдростта говори за себе си с най-красивите и поетични думи в Притчи 8 глава. Прочетете я!
П.П. Ако някой „мил“ безумец е прочел всичко написано и не е разбрал нищо, нека да се не плаши „Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.“ (1Кор.1:18)
