Държавното училище е секта 2
Преди:
Годината е 1987-а. Час по химия в държавно училище. Седя си на последният чин до прозореца, там където е мястото на такива като мен, бунтари срещу системата, незачитащите правилата, аутсайдерите . . . Седя си и заедно с друга сродна душа, момче от моята каста, така да се каже, си играем на кораби*. Започваме да вдигаме шум, понеже се сдърпваме за това уцелил ли съм подводница на противника или не. Другарката поглежда към нас, но в този момент, от първият чин се обръща мой съученик – дружинният председател, изправя се и с повелителен тон се провиква: „Петре, не забравяй, че си комсомолец!“ Класът утихва, другарката по химия онемява, а след кратка пауза, аз и двама „калпазани“, като мен, прихваме да се смеем неудържимо. После историята е ясна – мъмрене, намалено поведени и т.н.
Добре си спомням, как целият класа се смееше заедно с мен в междучасията, докато имитирах дружинният председател, но повечето не реагираха в часа, не реагира и преподавателката – страхуваха се, адски се страхуваха. Учителката, че може да бъде уволнена, ако ме защити, съучениците, че ще ядат пердах ако ги изключат от комсомола или им намалят поведението. „Големият брат“ виждаше всичко през очите на верните си адепти и простираше дългата си, строга, но „справедлива“ ръка, за да накаже всеки, който „заслужава“ наказание.
Разбира се, това е вече минало. Сектантското посвещение към Партията вече го няма или би трябвало да го няма. Системата се е променила, тя е демократична и „свободна“. Днес, бившият дружинен председател е над 40 годишен мъж с успешен бизнес и семейство, приятелите от моята каста са дори по-успешни от него, абе грабна ни живота и забравихме какво беше тогава . . . до днес.
Сега:
Спечелих много приятели покрай това, че обучавам децата си вкъщи. Едни от тези приятели, са чудесни преподаватели с докторски степени от Русенският университет. Тези приятели ме поканиха на международна конференция, на тема: „Съвременни тенденции за сътрудничество между училището и семейството“. Изнесох презентация на този форум и спечелих още приятели, което е безценно за сътрудничеството между родители и преподаватели. Моята лекция бе единствената, след която се наложи да давам отговори на въпроси – темата е интересна и вълнуваща. Тогава, един единствен чиновник се изправи и се провикна, досущ като дружинният председател преди 27 години: „Какво правите на нашата конференция! Защо ни говорите за домашно образование?“ Всички се смълчаха, както другарката по химия и съучениците ми в онова уж отдавна отминало време, но нещата се променят . . . Домакинът на конференцията каза: „Аз поканих г-н Порумбачанов, за да чуем алтернативна гледна точка.“ Чиновникът не се представи, но напусна веднага. Казах си – да му се невиди, явно човекът е останал във времето, в което посвещението към системата бе безусловно, като в секта.
Наобиколиха ме учители и преподаватели от РУ, започнаха да ми стискат ръката, казаха ми: „Вие сте направил това, което ние не можем да направим, искрено ви поздравяваме“!
Защо тези мили хора не могат да направят това, което неистово желаят! Защо не могат да преподават ползвайки индивидуален подход? Защо желанието им да научат децата на умения с пазарна стойност срещат съпротива, защо . . . !? Защото държавното училище е все още същата затворена, самодостатъчна, монополистична секта. Чиновниците не желаят конкуренция в образованието, защото са некадърни и не биха могли да оцелеят в пряка конкуренция с частните училища или домашното образование. Има пари за усвояване по евро-фондове, който имат за условие децата да са именно в държавните училища, без значение какво точно е училището и какво е качеството на въпросното държавно образование. Важно е да се вземат парите!
Бъдещето:
Имам лоша новина за бюрократите, които са впили хоботи в кръвоносната система на българското образование. Учителите не са роби! Родителите не са роби! Децата не са държавна собственост! Всички отдавна са осъзнали, че за да оцелее образованието, да се развива и подобрява, трябва да има алтернативи, които да го провокират и да го предизвикват. Когато има конкуренция, оцеляват тези, които предлагат качество, на добра цена. Чиновници, бюрократи и администратори се страхуват, че ще останат без работа. Учителите се радват, че има кой да оцени професионализмът им и плаща за услугите им достойно.
Бъдещето не е на сектите, уважаеми, бъдещето е на онези, които разбират смисъла на образованието, а именно, че то е процес, който формира личности. Родителите в България осъзнават това и все повече от тях поемат отговорност за формирането на своите деца, като зрели, адекватни и отговорни хора. Все повече родители са готови да платят цената за да получат децата им качествено образование. Сектантите са на изчезване. Остана една гола, смаляваща се държавна структура с колцина некадърници, които като дружинният председател размахват пръст и крещят: „Децата са собственост на държавата“! Уви, днес хората, които им се смеят, стават все повече!
*Накратко, това бе игра, която масово играехме в отегчителните часове в училище, при която слагахме мастилени точки на двойна страница от тетрадките си и след като прегънехме листа, се опитвахме да уцелим плавателните съдове на противника, нарисувани на едната от двете страници.
