В личен план приятни, но обществено ирелевантни
Не можем да живеем в променливите граници на правния релативизъм. Трябва да има категоричен и окончателен апелативен законов стандарт, за да оправдаваме моралните решения на лично и държавно ниво. Но чий и какъв да бъде този стандарт? Ако няма трансцедентен морален ред, тогава мнението на един съдия е еднакво добро (или лошо) като мнението на всеки друг.
Десетте заповеди, краткото обобщение на разширения корпус от открити закони, служиха като такъв ясен обобщен стандарт в Америка преди нейното основаване като нация. Както казва Тед Копел, водещ на радиопредаването „Найтлайн“, в приветствената си реч пред студентите на университета Дюк през 1987 г.:
„Мойсей не донесе от планината Синай „Десетте предложения“. Това бяха заповеди. Са, а не бяха. Брилянтността на Десетте заповеди се състои в това, че в една шепа думи те кодифицират приемливото човешко поведение, не само тогава или днес, но за вечни времена. Езикът се развива. Властта преминава от един народ в друг. Съобщения се предават със скоростта на светлината. Хората преодоляват една след друга границите пред себе си. И все пак ние самите, нашето поведение и заповедите, които управляват нашите постъпки, остават едни и същи.“[1]
Един християнски уебсайт твърди, че щом Библията казва: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото има, те са отредени от Бога“ (Рим. 13:1), тогава християните нямат библейско основание да се противопоставят срещу клиниките за аборти и бизнесите, които открито подкрепят хомосексуалността. Защо? Защото сайтът претендира, че ние сме в диспенсацията на благодатта. Ето как разсъждават някои представители на множеството, което е срещу Божия закон: „Тези пастори се опитват да превръщат неспасените езичници в праведни езичници, вместо да ги запознаят с евангелието, както правеше апостол Павел.“[2]
Интересно е как този аргумент би се приложил към робството и газовите камери? Какво правим, докато свидетелстваме на хора като Хитлер и Сталин, или на такива, които работят в организацията „Семейно планиране“, и на политиците, които ги подкрепят и спонсорират? Ако християните служат на обществото като политици, какъв стандарт трябва да прилагат към обществената сфера? Трябва ли въобще да се занимават с политика? Ако го правят, нарушение ли е на Римляни 13-та глава тяхното противопоставяне срещу финансирането на неморални и неконституционни програми като аборта, хомосексуалния брак, социалната държава, войните, държавното образование? Трябва ли да чакаме, докато всички депутати в парламента станат християни? Уилям Уилбърфорс[3] не е чакал. Започвайки през 1789 г., той постоянно вкарва законопроекти в английския парламент, за да забрани търговията с роби, които все така постоянно биват отхвърляни при гласуване, и то с голямо мнозинство. Но той продължава. През март 1807 г., с голямо мнозинство, се приема закона, който забранява търговията с роби в британските колонии. Самото робство е забранено едва през 1833 г. По това време християнският мироглед е бил разпространен в обществото, макар мнозина от тези, които са се борили срещу робството, да не са заявявали публично своята принадлежност към християнството.
Изключително лично
Как сме стигнали дотук? Има много християни, които вярват, че всичко, което изисква евангелието, е да имаме лична вяра, в частния си живот. Ос Гинес описва тази вяра като „фактора на частния зоопарк“[4] – религия, която е вкарана в клетка, и така загубва своята жизненост. Когато истинското християнство бъде приложено към някоя част от света, то разцъфтява много по-пълно и по-ярко, отколкото можем да си представим. Когато езичниците спират да вярват, че живеят в „омагьосана гора“, че „долчинките, дъбравите, камъните и поточетата са изпълнени с духове, привидения, демони“, и че „природата гъмжи от богове на слънцето, богини на реката, и небесни божества“[5], в този момент се променя цялото им мироздание и свят. Всичко започва да изглежда възможно в границите на Божието провидение и Божия закон. Наличието на християнски мироглед прави възможна науката и ориентира държавното управление повече към служене на хората, отколкото към изявяване на месиански претенции. Стенли Яки, авторът на множество книги относно връзката между християнството и естествените науки, коментира:
„Нищо не дразни толкова светските хора както намека за твърдението, камо ли неговата научна демонстрация, че естествените науки са свързани със свръхестественото откровение, така както е представено в Библията. А библейското откровение не само е свързано с тях – то прави възможно тяхното единствено жизнеспособно раждане. То се случва в Запада, който е християнски по това време.“[6]
С времето християнството престанало да бъде всеобхватна, променяща света религия. „Където религията все още оцелява в съвременния свят, без значение колко страстен или „посветен“ е индивидът, тя не се свежда до нещо повече от частно предпочитание, хоби за свободното време, занимание за почивните дни.“[7] Теодор Рошак използва много уместен израз, за да опише голяма част от съвременния християнски свят: „Обществено ирелевантен, макар и приятен в личен план“.[8] Невинаги е било така:
„Цялата Библия, включваща Стария и Новия завет, изпъква като основата на еврейския начин на мислене. Основната идея в него е, че Бог и съпътстващите Го духовни принципи изпълват целия живот тук, на земята... Вярвам, че една от причините за [откъсването от проблемите на обществото] е гръцкият начин на мислене, който ни казва, че ние, християните, трябва да се занимаваме със спасяването на душите и да се интересуваме от това да отидем в рая, вместо да отдаваме вниманието си на материални неща като променянето на нашите общества.
[Джеймз Дейвидсън] Хънтър говори обратното, че „повечето християни в историята са тълкували мандата на сътворението в Битие като мандат да променят света.“[9]
Докато християнството е било преобладаващо „приятно в личен план“, секуларистите са нямали интерес да закачат спящия великан.
Превод: Радослава Петкова
Статията е взета оттук.
[1]Ted Koppel, The Last Word, Commencement Address at Duke University, Durham, North Carolina (May 10, 1987). Цитиран от Robert H. Bork, The Tempting of America: the Political Seduction of the Law (New York: the Free Press, 1989), 164).
[2]Kent R. and Marti B. Rieske, “Church Bondage”, Bible Life Ministries: http://www.biblelife.org/bondage.htm)
[3]Британски общественик и парламентарист, който се бори за забраната на робството в Британската империя. [Бел. прев.]
[4]Os Guiness, The Gravedigger File: Papers on the Subversion of Modern Church (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1983), 79)
[5]Nancy R$. Pearcey and Charles B. Thaxton, The Soul of Science: Christian Faith and Natural Philosophy (Wheaton, IL: Crossway Books, 1994), 23-24).
[6]Stanley Jaki, “The Biblical Basis of Western Science”, Crisis 15:9 (October 1997): 17-20).
[7]Guiness, The Gravedigger File, 72)
[8]Theodore Roszak, Where the Wasteland Ends (New York: Doubleday, 1973), 449).
[9]C. Peter Wagner, Dominion! How Kingdom Action Can Change the World (Grand Rapids, MI: Chosen, 2008), 40, 41
