Позорно „християнство”
(думата християнство е в кавички, защото християнството никога не е позорно, но ако е позорно, значи не е християнство)
Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело. (Тит 1:16)
Често християните се държат прекалено фриволно в общуването с враговете на Бога, като оправдават своето поведение за временно приемане на противниковите тези, с това да разчупят ледовете и да достигнат до сърцата на атеистите. Ако тези християни, бяха наистина защитници на Вярата, никога не биха приели и използвали в разговорите си презумпции, които пренебрегват, омаловажават или дори отричат Христос, като единствената Мъдрост и Истина. Тези човеци винаги забравят, че спасителната вяра не може да е основана на човешка мъдрост или хуманистични презумпции. Никой апологет не говори позовавайки се на мъдростта на този свят, защото тя е осуетена от Бога ( I Кор. 3:19). За сметка на това, мнозина считащи себе си за християни, се възхищават на глупавата човешка логика и мисъл, подведени от някое красиво изплетено изречение. Такива вече са се потопили наново в бълвоча, от който току що са били измъкнати.
След като доводи основани на човешка мъдрост не водят до покаяние, защо се възхваляват и ползват от някои християни? Защото са глупави и невежи. Простата истина е, че само Божият Дух знае, кой ще се покае и след като това е така, защо християните ползват човешки инструменти, за да свършат Божиите дела!? Ако разчитаме на човешка философия, история и наука, при излагане на всяка наша теза, какъв шанс имаме да демонстрираме ясно и отчетливо разликата между коя да е човешка презумпция и истината относно Бога. Лъжливата мъдрост на този свят е втъкана у твърде много християнски умове, а тя не може да следва Божиите мисли или Неговото откровение. Поради това, всички, които нямат достатъчно мъдрост е добре да молят Бога да им даде (Яков 1:5), вместо да повтарят като папагали мислите на хуманистите и демонистите.
Твърде много християни говорят за Бога с ъгълчето на устата си, защото не знаят какво да отговорят, ако ги атакуват с аргументи, които самите те не могат да оборят, понеже ползват същата хуманистична логика, вместо да са водени от мъдростта на Словото. Обикновено, това са прекалено неуки, значи не четящи хора, които не са покорили областта на мисленето си под Бога. Поради тази причина, такива не могат да посочат алтернатива в областите, където се е разположил и царува хуманиста. Поради това, че правилното мислене е предпоставка за правилен живот, неминуемо делата на християните са безпогрешно свидетелство за посвещението им. От начина по който християните действат е очевидно, че голяма част от тях трябва много да учат. Първият урок, който трябва моментално да възприемат и разберат е, че цялостният начин на живот на атеиста не е правилната рамка в която християните могат да оперират с успех за Божия слава. Християните извършват грубо и нагло интелектуално престъпление с нежеланието си да изхвърлят на бунището старите, атеистични мисловни модели. В следствие на това, сме свидетели на смешните християнски подскоци, които целят да отбележат точка в коша на атеиста. Проблемът е, че когато играете с топката на езичника, на неговото поле и с неговите кецове, не можете да го изненадате с нищо – винаги ще губите.
Всичко това показва, че християнинът не може да се надява на успех в представяне и защита на своята вяра, ако използва стила и стандартите на атеиста за да доказва Истината. Абсолютно погрешно е да си въобразяваме, че вървим към победа в която и да е сфера на работа, ако не сме основали всяка наша мисъл на сигурното Божие Слово. Трябва да познаваме Бога, за да сме принципни и последователни в живота си. Единственото свидетелство за това познание е свързано с явното ни покорство на Божиите заповеди: И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. (1 Йоан 2:3-5) В крайна сметка, нашите мъдрост и разум се намират в познанието за Бога и пазенето на Закона: Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. (Втор. 4:5-6) При положение, че покорството на Божиите заповеди е свидетелството ни за езичниците, разбирам защо много християни са лоши свидетели. Те са просто непокорни. Липсата на зрялост личи от тяхната привързаност към извратените човешките стандарти за общуване и живот. Желанието за слава в този живот, на всички, които позорят Христос, е по-силно от това да поемат „риска” и да понесат „бремето” на Истината. Точно затова, те свидетелстват за своята вяра в Христа, колкото любов към Божият Син показва и дявола.
Не трябва да се забравя факта, че нашата длъжност към езичниците е да свидетелстваме с живота и думите си за Бога, за да ги водим към покаяние, а не да изискваме от тях да направят невъзможни и неразбираеми неща, като че са християни, преди още да са. Наивните вярващи искат езичниците да вършат делата на правдата преди да са се покаяли. Дори повече: някои от тези „християни” твърдят, че тяхното езическо обкръжение е добро и езическите им „приятели” са свестни, хубави и почтени хора. Това автоматично изключва тези „християни” от числото на активно посветените в царството на Бога хора. Този нелеп и утопичен стремеж, да се оправдаят езичниците, е следствие от драматично неразбиране на реалността в Божия свят, която изисква първо и преди всичко покаяние. Кой е човекът, който е спасен и има вечен живот без да изповяда Христос за Спасител (Рим. 10:10; I Йоан 4:2,15; Фил. 2:11; II Тим. 2:19) !?! Кой е принесъл плода на Светият Дух в живота си, ако преди това не е бил новороден от Него. Първо е покаянието и приемането на Христос за Бог и Спасител, след това идват делата, който Бога извършва чрез нас за собствената Си слава и те могат да се нарекат добри дела (Яков 1:17). Не можем и нямаме право да твърдим, че който и да е езичник върши добри дела за слава на Бога, такова нещо е невъзможно (1 Йоан 3:7-10; Рим. 3:11-12; Екл. 7:20).
Всеки християнин, който съзнателно подведе езичник, като се съгласи с неговото мислене и в следствие на това одобри делата му, върши грях. Всички дела в живота на езичника, дори и тези, които са очевидно полезни, са отхвърлени от Бога, защото се вършат от зли и мразещи Спасителя мъртви в греха хора. Лишим ли се от тази истина, вече сме изгубили най-важното оръжие при благовестието – да се държим за Словото. Покаянието и вярата са необходимо условие за познанието и няма път към Бога, който да е основан на човешки интелект и усилия. Знаем точно какво се случи с хората, които се опитаха да достигнат Бога със собствени сили – стигнаха до Вавилон (Бъркотия). Никоя цел не оправдава поведение, което е в несъгласие с Писанията. Когато християните оправдават делата на езичниците и ги наричат добри, те се изявяват като лоши свидетели и провалени апологети. Никой апологет не би си позволил непрезумптивен метод за анализ на човешките постъпки. Делата и мислите са следствие от вярата, значи са базирани на презумпции и ние не можем да отделим дървото от корена. Ако основата е зла, как може изграденото над нея да е добро!? Определението на мислите и делата на езичниците като добри е безумие. Подобна логика е антипрезумптивна и лишена от смисъл. Подобен начин на мислене е заблуда и твърдение, че можем да се държим като невярващи, за да направим някого вярващ. Не е възможно да се отречем от Христос и да сме свидетели за Него, нито можем да защитим Истината, използвайки лъжа.
Невярващите в Бога са зли. Те не говорят добри неща (Мат. 12:34) и сърцата им са извратени (Мат. 15:18-19; Рим. 1:21). Всеки, който не иска да позори името с което се нарича (християнин), никога не бива да лъже, като изоставя Божията истина, която е предварително необходимото условие, за правилното благовестие. Ако отхвърлим Божието Слово, като единствено условие за изявяване и предаване на истината, как можем да очакваме, че езичниците ще приемат тази истина, от която самите ние се отричаме!? Не можем да обърнем злите хора, като одобряваме и се възхищаваме на собствените им зли и покварени мисли и дела. Подобно поведение е позорно „християнство”. Трябва да положим на правилна основа нашето свидетелство и да разберем, че не ние сме благословени заради езичниците, а езичниците са благословени заради нас. Не християните се учат от атеистите, а атеистите следват и копират християните.
