Хомосексуализмът е наказание
От дълги години, различни организации, в това число и църковни, се борят за узаконяване на хомосексуализма, за премахване на законовите ограничения относно разврата. Днес, в голяма степен, тази битка е спечелена от педерастите заради благодатната почва в хуманистичните ни общества. Тази благодатна почва е антиномисткият стремеж на съвременния човек – желанието му да разруши свободата в Закона. Днешните защитници на хомосексуалистите са духовни деца на маркиз Дьо Сад, който вижда свободата реализирана само в анархията. Всеки закон е омразен за всички, които са паднали в плен на разврата.
Истината е, че всички поклонници на извращенията са врагове на християнския морал. Единствената бариера, която възпира този свят от реална лудост под натиска на педерастите са истинските християни. Опитите на съвременните „учени”, като д-р Бърглър или д-р Улерстам да представят извращенията като добри, понеже носят удоволствие на някои хора, следва логиката на самоубийството. Очаквам скоро да доставят на серийните убийци „материал” за удоволствието им, на педофилите малки дечица, на некрофилиците трупове, а на скотоложците стада животни!
Отвратителната и нагла мерзост на някои от враговете на морала стига до там, че вече предупреждават всички хетеросексуални двойки, че се намират в голяма опасност заради сексуалната им ориентация. „Има твърде голяма опасност да създадете семейство и да живеете като съпруг и съпруга”, казват те. Може да си създадете твърде много нежелани емоционални проблеми – по-добре да сте скотоложци (да правите секс с животни) отколкото хетеросексуални, така няма да се обремените емоционално, само ще се насладите на топлият овчи задник и после ще го затворите в обора или в пеща с булгур и пресен чесън.
Ако поколенията на 60-те и 70-те години живееха в условията на сексуална революция, то днес определено живеем в условията на хомосексуална революция. Кой е обект на тази революция, ако не библейската вяра и морал!? Християните не виждат това, защото ако виждаха, щяха да реагират на безсрамната и нагла пропаганда от страна на нещастните хомосексуални грешници. За сметка на това, педерастите се представят за нежни души, онеправдани и неразбрани от „мракобесните моралисти” – християните. Проблема е, че мнозина се хващат на тази въдица – те нямат нищо общо с истината на християнството, затова не е добре да четат статията по-надолу, става все по-откровена и цинична.
Войната на хомосексуалистите срещу семейната институция има реални проявления свързани с желанието им да отглеждат деца. Исторически прецедент е, че на английско християнско семейство бе отказано да осинови дете, заради заявеното им в интервю становище, че няма да възпитават у детето, което отглеждат, толерантност и търпимост към хомосексуалистите. В същото време, хомосексуални двойки осиновяват чужди деца, защото практически те не могат да се възпроизвеждат – ползването на сурогатни майки е рядко и скъпо удоволствие. В света в който живеем, властите предпочитат да дадат сираците за отглеждане на биологично не възпроизвеждащите се педерасти, вместо на консервативни християнски семейства.
По принцип, хомосексуалистите нямат никога наследници, затова и живота им може да бъде помпозно инфантилен и разсипнически – все пак, няма на кого да оставят наследство. Стремежа към вечна детска безотговорност е философия на съвременното поколение извратеняци, което живее и консумира с пълни шепи собственото си осъждение. Всичко в светогледа на хомосексуалиста може да се сведе до сексуалната агония от разширения дирник, а когато има някакви взаимоотношения то те са достойни за презрение, защото „от библейска гледна точка, всяко търсене на целостта на другото човешко същество извън Бога е порочно, извратено и под осъждение. Такова търсене бива почитано само там, където Бог не е почитан в Неговото законово Слово.”
Когато хомосексуалистите заместват здравите библейски стандарти с произволни и вулгарни философии, изпадат в дълбоко и диво задоволство, защото вярват, че така подкопават върховния Закон и утвърждават собствената си автономност. Тази яростна враждебност към Истината не може да бъде успешна, освен в затвореният свят на хомосексуалистите, където те намират себе-реализация и утеха за престъпният си живот.
Как Божието Слово разглежда хомосексуализма? Библията е без резерви в своето осъждане на хомосексуализма: „С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота” (Лев. 18:22); „Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях” (Лев. 20:13); „Да няма блудница от Израилевите дъщери, нито да има мъжеложник от Израилевите синове (Вт. 23:17). И малко дете не би имало съмнение какво е отношението на Бога на Библията към педерастите. Никъде, смъртното наказание над хомосексуалистите не е отменено, напротив, Новият Завет го потвърждава: „Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. Които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.”(Рим.1:27,32)
В Рим.1:27, глагола „разжегоха”, в оригиналния гръцки текст е „ekkaio”, което означава „изгарям”. Хомосексуализма е изгаряне на човека. Пламъкът на вечното осъждение, вече руши плътта и костите на хомосексуалистите. Библията ясно заявява и нещо повече, което е и доста по страшно:Хомосексуализмът е наказание за тези, които са заменили истинския Бог с лъжлив и са предпочели да служат на тварта, а не на Твореца(Рим.1:24-25). Това означава, че хомосексуализма е явно и публично доказателство за „изгарянето”, осъждението на онези, които са намразили Бога и са въздигнали в култ собственото си сексуално удоволствие, което е позорно и противоестествено.
Срамотните страсти, в които Бога на Библията е предал всички, които са изменили естествената употреба на телата си (Рим.1:26) са хомосексуалните действия описани в (Рим.1:27). Важно е да разберем ясно, че Бог е предал тези хора в плен на греха, заради тяхното поклонение към плътта и освен това, Ги е осъдил на смърт. „Хомосексуализмът е крайната сексуална практика на върховно отстъпничество и враждебност против Бога. Хомосексуалистът е във война против Бога и във всяко свое действие отрича Божия ред и закон.”
Нека никой християнин не изпада в заблудата, че хомосексуалистите са незрели хора със забавено развитие и емоционални проблеми. Точно обратното – хомосексуалистите водят съзнателна и целенасочена война против Бога. Имат основание за това, защото Божието наказание за тяхното грозно престъпление е смърт, и един праведен ред би наложил тази смърт. Трябва да признаем, че една от причините смъртното наказание да бъде премахнато от съвременното наказателно право е заразата на хомосексуализма в обществото. След като няма законово ограничение за извратеността, педерастите могат да тънат в сластите си без вина и срам – никой не ги осъжда. Държавата, Семейството и Църквата са безмълвни.
Нека обаче не забравяме, че освен индивидуална има и колективна отговорност. След като Държавата не налага наказания и насърчава греха, след като християнското семейство не реагира адекватно срещу педерастите, а предава собствените си деца в държавни институции за да бъдат доктринирани в любов към греха и грешниците и след като Църквата вече ръкополага педерасти за свещеници, то идва ред на Бога на Библията. Бог не е за подиграване! Ако обществото не произнесе присъда, то Бог ще нанесе присъда над обществото, така както го направи със Содом и Гомор.
Никога няма да съучаствам в престъплението на съвременните модернисти, които толерират наследниците на содомците и гоморците. Бих предал на огън и сяра всеки град, който толерира омразните педерасти и бих си тръгнал както Лот, не поглеждайки никога назад.
Накрая, нека цитирам отново Ръшдуни Дж.Р.: „Когато срещнем хомосексуалист, който твърди, че е християнин и иска да бъде признат за такъв, имаме избор: или да приемем думите на хомосексуалиста, или да приемем Божиите думи както са заявени в Римляни 1-ва глава.” Лично аз не виждам избор тук – има само една възможност. . .
