Животът, смъртта и последните дни или защо есхатологията е от значение
Християнските родители днес се чудят защо по-голямата част от техните деца напускат Църквата и никога не се завръщат в нея. Ето отговора на този въпрос: Голяма част от проблема се дължи на факта, че повечето християнски пастори, учители и родители постоянно и безсмислено тъпчат върху темите Грабването и Последните дни. Чували сте фразата „Икономиката, глупако.“ В днешно време християнският еквивалент би трябвало да бъде – „Есхатологията, глупако.“
Вашата есхатология е от значение. Вярата ви за бъдещето ще повлияе до голяма степен върху начина, по който живеете живота си, ще повлияе много и на вашия характер. Тази истина е още по-актуална във време на криза. Истинските вярващи ще постъпят според вярата си без дори да се замислят. Това може да нанесе вредни последици, които може да са дори трагични.
Скорошен трагичен пример е случаят на Лин Бендето, 47 годишна жена от Калифорния, която се опитала да убие децата си за да ги пощади от участта да преживеят Голямата Скръб. Тя вярвала на предсказанието на Харолд Кампинг, че Грабването ще се случи на 21 Май, 2011 г. и очевидно се страхувала, че тя или дъщерите й ще го пропуснат. Бендето прерязала китките и гърлата първо на двете си дъщери, едната - на 11, другата - на 14 години, а след това повторила действието върху себе си.
Есхатологията е от значение.
Случаят Бендето не е единствен. Армета Фостър от Луисвил, Кентъки, била толкова стресирана от предсказанието на Кампинг, че решила веднага да напусне Флорида и да иде в дома на семейството си. Тя откраднала кола, за да осъществи планът си. Докато пътувала, заедно с децата си на 6 и 10 години, колата се развалила. Тя и децата й започнали да вървят по междущатската магистрала. Заместник-шериф спрял до тях и излязъл от колата. Жената извадила нож и заплашила полицая, след което се опитала да открадне патрулната кола. Независимо дали е било правилно или не (тя вече била в полицейската колата и заминавала), но заместник-шерифът извадил оръжието си и я застрелял.
Есхатологията е от значение.
Тези екстремни примери показват, как някои хора могат да се пречупят и да се държат неадекватно под влиянието на лоша есхатология. Разбира се, имало е и много проблеми под повърхността, но дали щяха да изплуват на, ако я нямаше тази лудост на последните дни?
Тези случки показват, как прекалено голямото акцентиране върху последните времена в църквите и християнските медии е довело до премахването на акцента върху християнската етика – простичките неща като „не кради“ и „не убивай“. Наистина есхатологията е от значение, понякога от прекалено голямо значение.
Изглежда напълно възможно Фостър да е страдала не само от треската на Грабването – най-вероятно е имала и психични проблеми. Да извадиш нож срещу полицай и да се опиташ да откраднеш от него не е нещо, което хора със здрав разум биха направили, да не говорим за християнски умове. Но въпреки че не може да знаем, какво е било психическото състояние на Фостър, изглежда действията й са били задвижени от нещо необичайно. За нейната ненавременна смърт, изглежда до голяма степен може да се обвини лошата есхатология.
Тези случаи се различават от много други само по степента на трагичност. Една радио програма в Австралия съобщила, че някои вярващи се подготвяли за грабването си като „се събирали с децата си за скръбни последни обеди“. Предполагам, че по-късно те отново са се събрали с децата си, чувстващи се неудобно от следващото хранене. Време е да се смени есхатологията.
Много други християни стават плячка на същите лоши есхатологични заблуди и действат според тях. Не винаги действията предизвикани от тези заблуди са враждебни, може просто да са неуместни. Някои хора показват враждебност по друг начин: подкрепят военните в агресията им срещу арабския свят – не защото имат някаква идея, свързана със справедлива война, а защото мислят, че по някакъв начин това е свързано с пророчествата за последните времена. Трябва да убием малко чалми за Исус! Нали знаете онези Иранци искат ядрена енергия за да направят бомба, която да изстрелят по Израел! Някои християни са се присъединили към армията само поради подобен мощен устрем да ускорят идването на Христос.
Това е точката, която е много важна: есхатологията има много реални и базисни ефекти върху живота. Според това как виждате бъдещето, вие определяте плановете и работата си както сега, така и за следващото поколение. Ако вярвате, че Грабването ще се случи по време на вашия живот, или много скоро в живота ви, то тогава няма смисъл да се занимавате с дългосрочни планове – особено с такива, които са свързани с мир и благоденствие.
В очакване на Армагедон
Примери за това, което посочих по-горе, има много повече отколкото предполагате. Навсякъде по света има християни, които са парализирани от страх, свързан със „скорошното” Грабване и Голяма Скръб. Прекрасен пример е документалния филм „В очакване на Армагедон“. Една от личностите интервюирани там - Девона Едуардс, категорично заявява, че Грабването ще дойде толкова скоро, че дъщеря й не ще може да се ожени. Тя казва: „Дали вярвам, че ще имам внуци!? Не! Не! Просто не мисля, че ни е останало чак толкова много време.“
Лошата есхатология води най-малкото до лоши родители и лошо планиране на бъдещето.
Във филма, децата на Девона Едуардс показват видим скептицизъм. Докато тя стои и се опитва да ги убеди, че Грабването ще се случи всеки момент, една от дъщерите й отговаря стеснително: „Е, може би ще се случи.“ Тя бива моментално срязана: „Ще се случи! Тук няма никакво „може би“.“
В следващите кадри, в лично интервю, дъщерята Кристин казва, че вярва в Грабването, но се надява да се случи по-късно: „Винаги съм искала да бъда част от Грабването, но исках да се случи, когато стана на, да речем 85.“ С други думи, момичето иска да си живее живота и да не бъде принуждавана да се откаже от напълно библейските желания за брак и майчинство, заради заплахата от неминуемото Грабване.
Сестра й Ашли също изразява по-библейски мироглед от този на майка си: „Плаши ме. Както Кристи казва и на мен ми се иска да знам, че имам време. Наистина искам да се оженя и да имам деца, да отгледам семейство, да работя и да правя всичко това.“
Кристи добавя: „Не изглежда честно. Дядо и баба са имали дълъг живот, имат толкова много истории, които разказват. Те са свикнали с факта, че няма да живеят още дълго. Пораснала съм, слушайки всички тези истории . . . иска ми се да ги преживея и аз, и ако приключа живота си на 24, колко опит бих могла да придобия!“
И двете млади дами имат по-верен библейски мироглед от този на родителите си. Те искат да живеят в Божието царство (както Той е постановил), да се оженят (както Той е постановил), да имат деца (както Той е постановил), да работят (както Той е постановил), и да преживеят всичко, което Той е предопределил те да преживеят. С две думи, те искат да прославят Бога и да се наслаждават в Него завинаги.
Но те са заробени под диктаторското и паникьосано говорене на родителите си, които не могат да кажат нищо друго освен „няма да завършиш“, “няма да се ожениш“, “няма да имаш деца“. Единственото нещо от значение е Грабването, Грабването и Грабването. Отговора на децата относно мирогледа на родителите им е „Плаши ме, наистина!” Плаши ги, защото мирогледът, с акцент върху Грабването, е постоянно паникьосване и отричане от длъжностите на един християнин, който живее на Земята.
Децата разбират всичко това. Защо християните се учудват, когато младежите напускат църквите на тълпи. Отговорът е много прост: есхатологията. Младежите имат по-добър светоглед от този на родителите си, но въпреки това не са научени как да изразяват правилно този светоглед и как да го съобразят с Библията. През целия си живот те са били учени, че Библията върви срещу дългосрочния, семейно- центричен, етико-центричен светоглед, че Библията учи бърз край за техния живот и поглъща всяка нужда от план за бъдещето, защото Грабването е близо. Родителите и пасторите преследват децата с погрешно послание за това, какво са Христос и Църквата, и какво се очаква от тях. Децата усещат, че посланието „страхувайте се от Грабването“ е принципно грешно и с право искат да избягат от него. Те са били учени погрешно, че това е посланието на Библията. Поради това, те бягат от Църквата и Библията в първия момент, в който им се отдаде възможност.
Заедно с това, те излизат и от Републиканската партия (не че я подкрепям), която техните родители превъзнасят като Божията воля за Земята, особено що се отнася до чуждестранната й политика. Някои изоставят вярата напълно. В крайна сметка, оставаме обградени с поколение от леви атеисти, които с облекчение изоставят подтискащото, навяващо страх говорене, за да се посветят на емоционално и враждебно поведение срещу всичко консервативно и свързано с Църквата.
Това, което е по-страшно от самото вдъхващо страх мърморене е факта, че хората и родителите изповядващи Грабването знаят, че децата разбират нещата по-правилно, но не желаят да се поучат от по-библейския мироглед на децата си – кой може да очаква от тях да се „принизят” толкова ниско, че да учат като малки деца? Вместо да се поправят, те удвояват усилията си в пропагандиране на лъжи.
Бащата на Ашли и Кристи – Тони, заключава, че младите хора не са предразположени към предсказанието за Грабването, защото „имат живот пред себе си и не искат да се откажеш от него“. Става ясно, че нахаканите хлапета ще продължат да бъдат скептични, те са заинтересовани! Но сериозният вярващ, твърди Тони, трябва да погледне като възрастен и да види нещата такива, каквито са – краят е близо! Трябва да подготвим децата си за Грабването, а не да си хабим времето, притеснявайки се за нещата от този свят. Трябва ни бягство, а не господство. А бягството, разбира се, „съвсем не е” егоистично. Но да се ожениш, да отгледаш деца, да планираш бизнес, да създадеш дом, да спестяваш пари – това са „глупави” желания на деца. Изкарайте това от главата си, деца! Трябва да се подготвим за бягство.
Есхатологията е от значение.
Това е само едно семейство. Съществуват милиони. Лично аз познавам една млада дама, която беше ужасена от перспективата да има деца, понеже се страхуваше, че ще се родят през Голямата Скръб – тя не искаше да се изправи пред възможността да изгуби децата си в разпадащия се свят. Много й олекна, когато разбра истината за есхатологията – Голямата скръб се е случил през 70 г. сл. Хр., отнася се за Израел, а не за целия свят. Сега господствай, умножавай се, а Църквата ще пребъде в историята.
Моята приятелка сега е напълно възстановена грабнохоличка. Има начин, по който да се измъкне човек!
Постоянен страхинеспособност
Диспенциолизмът (и другите форми на премилениализъм) е религия на страха. Диспенциолизмът не е мотивиран от любов към Бога и ближния. Мотивиран е от триумф на евреите в земите на днешен Израел (триумфът се определя като завръщане на евреите в Палестина и след това избиване на две трети от тях по време на предполагаемите Велики Скърби). Също така, диспенсационализмът е мотивиран и от страх, че някой може да пропусне Грабването. Всичко друго е второстепенно в Грабо-центричната теология.
Както Гари ДеМар написа предния понеделник, по-голямата част от днешните проповедници, които изповядват Грабването са много по-опасни за обществото и Църквата, отколкото хората, определящи дати като Харолд Кампинг. Кампинг направи злото си и предизвика някои лоши последици, но той ще остане в историята като срамна бележка под линия. Тези, другите, които отказват да определят дата, а просто продължават да казват „скоро“ – потискат, опропастяват животи и игнорират обществото цял живот. Те проповядват вечен страх и представляват постоянна заплаха за тези, които не искат да обръщат внимание на доктрината за неминуемото Грабване, а вместо това практикуват Библейско християнство.
Кампинг причини няколко смъртни случая. Диспенционалистите обещават милиони смъртни случаи.
Тази тълпа от диспенсационалисти, пробутва страх навсякъде и по всякакъв начин. Във всяка днешна християнска книга или DVD с пророчества може да откриете страха. Взех наслука от рафта една от по-скорошните книги на Тимоти Лахей (2007) сигурен, че мога да намеря пример за лудостта още от пръв поглед. Ето какво пише на предната корица: „Въпрос на време е преди планетата ни да премине през най-опустошителните бедствия, които можем да си представим. Глобален пожар, ясно предсказан в библейско пророчество, резултата е ясен. Колко време ни е останало?” Първият абзац на книгата започва така: „Светът е в сериозни неприятности и всичко го знаят. Нещо зловещо ще се случи“.
Тази продължителна пропаганда оказва три ефекта върху обществото. Първо, задушва и потиска младежта и я отблъсква от вярата. По този начин, тази пропаганда на практика унищожава бъдещото поколение християни и ги изтласква в мрачен и изолиран живот. Второ, прави християните импотентни в общество, което по принцип би трябвало да завоюват за Христос. Казва им се, че няма бъдеще в бизнеса или в какъвто и да е дългосрочен труд. Последните дни се разпознават от победата на врага, кораба потъва, самолета пада, но я има божествената катапултираща се седалка за християните – Грабването. Поради това е безсмислено да предприемаме дългосрочно ориентиран семеен бизнес за много поколения напред.
И трето, това внушаващо страх бърборене се превръща в себеудовлетворяващо предсказание. Ограбва се влиянието на Църквата и Библията в обществото, като проповядването на християнската етика се замества с владетели, които постоянното трябва да нападнат Израел, или пък трябва да поведат злото правителство, което трябва да възтържествува над хората. Християните, разпространяващи тези страховити пророчества са съучастници в разпространяването на злото в света, вместо да утвърждават Божието Царство, както Той е заповядал. Скритото послание тук е: не изпълнявайте Великото Поръчение, защото то няма да сполучи така или иначе.
Точно затова днешните Диспенционалисти „подкрепят Израел“ на всяка цена. Въпреки това, няма да намерите и един от тях, който да се опитва да обърне евреин към християнството. Те никога не проповядват Словото на евреите, понеже вярват, че е безсмислено. По-важно е евреите да се завърнат в Израел и да построят Храма, за да може две-трети от тях да бъдат избити. (В днешно време, евреите наброяват 13.4 милиона души, диспенсационалистите представят много по-ужасно бъдеще за евреите отколкото Хитлер някога си е представял. Предполага се, че близо 9 милиона евреи ще умрат.) Точно заради това, днешните християни си почиват удовлетворено, а неспособни мисионери обръщат шепа хора след цял живот труд – те очакват поражение на християните в историята и след него – Грабването. За повечето християни, провалените им мисии представляват доказателство за светогледа им. Провал, провал, провал! Бог наистина работи!
Системата на диспенсационалистите наистина кара християните да изпитват наслада, докато света дегенерира. Това изглежда като потвърждение на пророчеството и поради това, тези хора си мислят, че са една стъпка по-близо до бягството. Burn, baby, Burn!
Атеистът Сам Харис, съвсем правилно анализира диспенсационалния феномен: "Ако Ню Йорк внезапно бъде заменен от огнено кълбо, голям процент от американските граждани ще видят в гъбовидния атомен облак спасение, тъй като това ще им подскаже, че най-хубавото нещо, което може да се случи - се случва – завръщането на Христос." Атеистът тук е прав. Неговото разбиране на цялата система е съвсем малко неточно, но той перфектно разбира психологичните ефекти, които диспенсационализмът предизвиква.
Ако дам свобода на конспиративната част от мозъка си и му позволя да повилнее, бих казал, че диспенсационализмът е специално създаден от масони-ционисти с точно определената цел – да направят християните импотентни в обществото и подвластни на целите на Циониския Ред в Новия Свят. Точно поради това, масонски знаци се появяват навсякъде в диспенсационалния свят: логото на Даласката Теологична Семинария има масонски знак – еврейската буква „йод“, която прави пламъците в логото (масонски символ означаващ „ложа на съвършенство“), Тим Лахей използва масонския символ „York Rite” „кръст и корона“ в една от книгите си и ционистка хексаграма положена до квадрата и компаса скрити в алфа и омега на корицата на неговата Библия за изучаване на пророчествата. Ционистките, масоно-диспенсационални връзки са явни. Бих казал всички тези неща разбира се, ако дам воля на конспиративната част от мозъка си.
Истината обаче е, че диспенсационализмът не е никаква конспирация. Просто има ефектите на конспирация в обществото. Оставя зли хора да управляват, докато християните стоят отстрани и даже се радват на всичко това.
Заключение
Безбройните писаници на днешните експерти по пророчествата, представляват най-разрушителната сила в днешния свят. Това е по-лошо от атеизма, защото поразява мнозина и разяжда Църквата отвътре. По-зле е от социализма, защото на практика представлява вид християнска социална импотентност, която прави възможна и задвижва лошата икономика и лошата политика. Държи християните настрани от реалността и позволява те да бъдат поробени.
Амилениалистите и всички други радикални теолози на двете царства, са почти толкова лоши – но това е тема за друга статия.
Есхатологията е от значение. Точно затова, когато имах възможност, писах и преподавах толкова много върху тази тема през изминалите години. Точно заради това, посветих последната си книга на претеристкия възглед относно посланието за съда на Исус: всичко се отнася до Йерусалим през Неговата епоха, не нашата. Точно заради това, толкова силно препоръчвам по тази тема книгите и DVD-та на Гари ДеМар, както и тези на Чилтън и Джентри.
Моля се да прочетете поне една от тези книги, особено ако вярвате в Грабването, Армагедон и т.н. Моля се, да бъдете издърпани от потисничеството на днешните учители по пророчества, пощадете себе си от прегръдката на страха. Заемете се със задачата да защитавате и разпространявате Царството на земята, както е и на небето.
А ако сте Кристи или Ашли Едуардс от филма “В очакване на Армагедон“ или ги познавате, моля свържете се с мен на joel@americanvision.org. Тяхната история ми къса сърцето. Ще им изпратя безплатни копия на книги, които ще подкрепят желанието им да се оженят, да имат деца и да работят в този свят както Бог е заповядал и да опровергаят глупостите относно Грабването, които се сипят върху тях.
Статията е взета оттук с любезното позволение на Джоуел Макдърмън
Превод от Aнглийски език - Георги Порумбачанов
