За теб лъжа, за мене истина
Разбра се, че това, което пише по-долу в този текст е твърде непопулярно сред легалистите, числящи себе си към Църквата на Христа. Доста „християни” спорят с фарисейски плам, когато стане дума за това имаме или не свободата да защитим праведните, като дадем нереална информация на противниците си. Повърхностните християни веднага квалифицират подобна възможност като лъжа и не желаят да коментират пасажите в Словото, които очевидно противоречат на техните моралистични аргументи.
Лошото познание на Библейският текст е като проказа за номиналните вярващи, които биха подложили на сеч всеки християнин, стига палача да попита къде е скрит меча. Тази посредственост е опасна за моралистите, но те сполучливо са нагодили теологията си към собствените си религиозни постановки. Така, въпреки че самите те страдат заради своята „честност”, предпочитат да нарекат преживяванията си страдание за истината, вместо така, както всъщност трябва да се наричат – глупост.
Съвсем скоро бях не пряк свидетел на спор между християни за това трябва или не, да подаваме нереална информация с цел да заблудим съзнателно противниците си. Повод за спора бе конкретна случка от моя живот, която споделих в едно събрание и която сетне ще ви разкажа по-подробно. Диверсията е характерна по време на военни действия, когато войските правят редица маневри, чрез които целят да заблудят противниковите армии. Представих си, че офицерите на една християнска войска изповядват вярата в морализма на единия от християните, за когото вече писах, че спори неотдавна с инакомислещи братя. От другата страна е хитрата армия на езичниците, която без никакви скрупули прави куп бутафории, чрез които старателно вкарва в капан войските на моралистите – педанти, които вярват, че една от десетте Божии заповеди е „Не лъжи”. Всъщност, такава заповед в Декалогът няма. Бъдете сигурни, че такава легалистична „християнска” войска положително ще бъде затрита.
Представете си сега, че един от тези моралисти е толкова отдаден на своята глупост, че на боксовия ринг не смее да направи нито едно лъжливо движение с тялото си за да избегне удара на противника, който за сметка на глупавия моралист, няма скрупули и смело замахва с лявата ръка, като всъщност удря с дясната. Сега вече не е трудно да си представите ясно размазаната мутра на моралиста. Проблемът, който виждам у фанатичната вяра на споменатите християни се състои в това, че те всъщност не могат да приложат нито един стих в подкрепа на своята еретична и самоубийствена страст да представят отхвърлянето на неправдата като компромис с истината.
Какво не могат да обяснят моралистите: Блудницата Раав укри двама съгледвачи (шпиони) от Божият народ, изпратени в град Ерихон с цел да проучат защитата му. Не само ги скри от войните в Ерихон, но и ги прати за „зелен хайвер” като им каза, че шпионите не се крият в домът й, а са си отишли преди да се затворят градските порти (И.Н.2:1-6). След това градът е подложен на пълно унищожение „ . . . само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме.” (И.Н.6:17б). Освен това, в Библията няма и помен от осъждение над Раав, затова че излъга пазителите на Ерихон – точно обратното, нейната постъпка е представена в Посланието към Евреите, като пример на вяра: „С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.” (Евр.11:31).
От Библейският текст разбираме, че Раав излъга ерихонския цар, не защото се страхуваше от него, а защото се страхуваше от Бога на израелтяните (И.Н.2:11). Раав трябваше да направи избор: да се покори на неправедния цар на Ерихон и да предаде израелевите шпиони или да скрие тези праведни хора и да ги защити от сигурна смърт с цената на заблуда. Нейното решение бе следствие на нейната вяра, която се състоеше в това, че трябва да защити праведника и да заблуди нечестивите. Нейната вяра я спаси (Евр.11:31, Яков 2:25), а единственото дело, което свидетелства за нейната вяра, та на всичко отгоре само то е записано в Библията, според моралистите е чисто и просто лъжа!
Но не само Раав „излъга”. По логиката на имагинерните читатели на Словото, еврейските баби (разбирай акушерки) в Египет са направо организирана престъпна групировка. Всички те безцеремонно лъжеха египетският цар и не се покоряваха на заповедта му да убиват всяко мъжко дете, което еврейките раждат и да оставят живи само момичетата (Изход 1:17). Причината, поради която еврейските баби не се покоряваха на Фараона е същата, поради която Раав не се покори на ерихонския владетел – страх от Бога (Изход 1:17). Нещо повече: когато Фараонът потърси отговорност от бабите за това, защо мъжките бебета остават живи, те си го излъгаха, без окото им да мигне (Изход 1:18-19).
Изводът от тези два примера е извънредно прост – лъжа има винаги, когато се защити неправдата и се потъпче правдата. Страхът от Бога, накара Раав и бабите в Египет, да направят това, което направиха за да защитят истината, а когато истината се защитава с конкретни дела, няма как да наречем тези дела лъжа – подобна логика ще е безсмислена. Библията не нарича делата на Раав и еврейските баби лъжа, но за моралистите, те са точно това! Какви са последиците от действията на бабите в Египет: „ Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много. И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.” (Изход 1:20-21).
Нека представим още примери от Словото, за които фарисейската педантичност няма обяснение. Примери, които смущават моралистите до отчаяние: В Битие 12-та и 20-та глави са описани две идентични случки. Главни герои и в двете са Авраам и жена му Сара. „И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед. Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята дума. (Бит.12:11-13). Авраам скри факта, че Сара му е съпруга, защото под реда, който бе постановил египетския цар, никой човек не получаваше закрила, ако някой реши да отнеме жена му насила и да убие него, законния съпруг. Авраам трябваше да оцелее чрез заблуда. Бог не осъди Авраам затова, че искаше да остане жив, но за сметка на това осъди строго Фараона, който реши, че трябва да прибави към харема си и Авраамовата „сестра”.
Словото ни казва в (Бит.12:17)„Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя”.Нещо повече, Авраам излезе от тази ситуация много обогатен чрез реституцията, която Фараона практически направи за да обезщети Авраам заради злото, което бе намислил против него, отнемайки жена му:„И заради нея той стори добро на Аврама, който достигна да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили. (Бит.12:16). Злото дело на Фараона се дължеше на езическата му природа и беззаконния ред в царството му.
Малко по-късно историята се повтори. Този път Бог се намеси за да съди Герарският цар Авимелех, който по подобен на фараона начин реши, че „сестрата” на Авраам Сара, може да стане негова наложница. „Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж. (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ? Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това. Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея. (Бит.20:3-6.).Авимелех опита да се позове на своята почтеност, но Бог му отговори, че само Той го е въздържал от още по-голямо зло. При все, че Авимелех е бил заблуден, че Сара е Авраамова сестра, не и жена, той бе съден, защото беше начело на беззаконен обществен ред. Бог отсъди Авимелех за виновен, и отново последва реституция: „Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара. И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно. А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана. И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца. Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.(Бит.20:14-18).
И в двата случая, в които Авраам излъга по отношение на реалната си връзка със Сара няма и намек за осъждане над него. Има обаче ясно свидетелство за Божието осъждение върху монарсите на Египет и Герар за това, че поддържат беззаконен обществен ред, в който Авраам не смее да се държи честно и открито. Както в случаите с Раав и еврейските баби в Египет, мотива на Авраам да скрие реалността се дължи на желанието му да защити праведният от беззаконните. Можем да разгледаме още примери, като този с Яков, който прибягна до заблуда на старият си и не виждащ баща, за да получи желаното благословение (Бит.27:19). В този случай, Яков се покори на своята майка, която от своя страна бе покорна на Бога и на Неговият избор да отхвърли Исав и да благослови Яков. Самият Исак, бащата на Яков, бе пренебрегнал Господната воля и бе готов да даде всичко на Исав, понеже, се интересуваше повече от манджата, която Исав би му сготвил вместо от истината по отношение на двамата си сина. Бог извърши своето Си, пряко намерението на Исак, но в съгласие с изявената си воля, преди рождението на братята: „ макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".” (Рим.9:11-13). Както и в съгласие с това, което по-рано самият Исав бе сторил. Той, както своя баща, отдаде първостепенна важност на храната и продаде първородството си за паница леща на по-малкия си брат – Яков (Бит.25:29-34).
Изключително интересна е и случката описана в (Съдии 3:15-25), когато Аод използва заблуда за да стигне до моавския цар. Планът му беше да му поднесе „подарък”. Това и направи, само дето истинският подаръкът се състоеше в това, че заби меч в тлъстия корем на царя на моавците Еглон (Съдии 3:21-22), а това се случи в следствие на факта, че „ . . . израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира . . . ”(Съдии 3:15).
Ето един още по-забележителен пример за „лъжа” – разказът за Яил и Сисара, военачалникът на войската на асорците, ханаанските поробители на Израел. В една успешна военна операция, водена от пророчицата Девора, войската на Израел помита армията и железните колесници на своите поробители. Ханаанският военачалник Сисара, бягайки пеш от бойното поле, стига до дома на кенееца Хевер, който е в мирни взаимоотношения с царя на Сисара, Явин (Съдии 4:17). Сисара е приет и укрит от жената на Хевер, Яил, която казва: “Свърни, господарю мой, свърни у мен; не бой се”
(Съдии 4:18). Сисара нарежда на Яил да казва на всеки, който пита дали има хора в домът й, че няма такива (Съдии 4:20). Спокоен, че се е укрил на сигурно място, при съюзници, езическият генерал заспива. Той е сигурен, че Яил ще излъже заради него и ще заблуждава израелските преследвачи. Какво обаче направи тя? Яил, на своя глава наруши договора, който нейният съпруг имаше с поробителите на Израел. Тя строши главата на Сисара, като заби кол през слепоочията му и буквално го прикова към земята (Съдии 4:21). Яил подмами Сисара, заблуди го, че е сред приятели и освен това прояви директно непокорство към съпруга си, като едностранно наруши мира, който цареше между него и асорския цар. Каква е оценката на Библията относно нейното непокорство към нейния съпруг, нейната активна заблуда, нейните лъжи и нейното убийство? “Благословена нека да бъде повече от всички жени Яил” (Съд. 5:24). Песента на Девора за похвала на Яил изброява нейните лъжи и ги хвали: „ Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша. Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи. При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.” (Съдии 5:25-27). Постъпката на Яил е подула кратуните на легалистите и моралистите от екзегетично главоболие.
Ще задам риторичен въпрос: Богът на Библията, би ли използвал заблуда, за да проведе Своята воля в историята? Отговорът на Библията е категорично положителен. Не сте съгласни! Прочетете всичко до тук отново, плюс (Езек. 14:45, 9-11), а и това: „ тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.”(2 Сол.2:8-12).
Сега, нека наречем „християните” легалисти с истинските им имена – хуманистични коментатори. Несъгласието с ясното послание на всички Библейски пасажи до тук не е по-малко от лакмус, който недвусмислено доказва скритата хуманистична екзегетика у моралистите. Не е трудно да разбера критиката на някои коментатори към тези и много други пасажи, които описват Библейски персонажи хвърлящи заблуда върху различни изродени езически общества – та критиката на тези коментатори обяснявам с посветеноста им към хуманистичния прочит на Библията. Няма как да наречем неправда това, което Бог ясно определя като праведно дело. Ясното свидетелство на Писанието е ослепително за очите на хуманистите. Точно вследствие на тази придобита слепота, хуманистичните коментатори не могат да схванат практическата вяра на споменатите Библейски персонажи, която контрастира на тяхното хуманистично и враждебно непокорство към Словото.
Кое в крайна сметка наистина е лъжа в светлината на Божието Слово? Вече е лесно да напиша дефиницията, при положение, че съм написал, какво не е лъжа. Нека все пак дадем няколко примера: Битие трета глава описва най-грандиозната и страшна лъжа в историята на света. Сатана излъга: „ . . . Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете;” (Бит.3:1б-4). Разбира се, умряха. Последствията от тази лъжа, изискваха нищо по-малко от изкупителната жертвата на Христос.
Следващ пример: Каин уби брат си (Бит.4:8). В следващият момент Бог се обърна към Каин с въпрос относно местоположението на брат му. Каин отговори с лъжа: каза, че не знае. След това оправда тази лъжа към Всезнаещият Бог като зададе реторичен въпрос: „Аз пазач ли съм на брат си?”. Божият отговор към лъжата на Каин бе твърде ясен – Той, разбира се, знаеше къде е Авел, Каин също знаеше къде е Авел и осъждението логично дойде. Казано иначе, Бог не обърна никакво внимание на реторичния въпрос на Каин. Истината е проста – Каин беше убиец, не пазач. Авел не беше овца, та да се нуждае от пазач, той беше човек. Осъждението беше неизбежно. Тази реакция на Бога е доста различна от начина, по който Той действа спрямо Раав, бабите в Египет, Авраам и всички, които споменах по-горе, като пример за хора извършили правда, макар хуманистичните коментатори да твърдят друго.
Още един пример за лъжа е това, което сториха Ананий и Сапфира. Трагичната им история е записана в Деяния 5:1-11. Техният проблем бе ясно посочен от ап. Петър: „Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.”(Деяния 5:4б). Ананий и Сапфира си мислеха, както Адам и Ева, както и Кайн, че могат да прикрият своята неправда, лъжейки Бога. Осъждението им беше заслужено. Легалистите трябва да запълнят твърде много пропуски в теологията си, за да се измъкнат от блатото на посредствеността и да разберат, че защитата на Истината и праведния не е лъжа, но предателството срещу тях е.
Заключението е, че водещо за нас трябва да е Божието откровение и видимите белези на Господното благоволение. Ако се съгласим с тезите на хуманистите и моралистите, практически открито ще хвърлим презрение върху Бога. Очевидно е, че Бога на Библията отхвърля всички, които не се съобразяват с Неговия заветен правен ред. Няма да изненадам никой християнин, като заключа, че Бог определено заблуждава невярващите. Самият Христос съзнателно поучаваше с притчи, като по този начин целеше съзнателно да обърка Своите съвременници, за да не могат да се покаят, а да загинат във времето и вечността. Точно това каза самия Христос, когато учениците Го попитаха защо говори в притчи: “Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и Аз да ги изцеля” (Мат. 13:15). Нека прочетем в кореспонденция с думите на Христа и текста от Рим.9:18: „и тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.” Колко по-ясна трябва да бъде Библията, за да убеди хората в законната роля на заблудата и дори на словесната измама – метода, който избра и самият Христос за да изпрати на вечен съд беззаконниците!
За нещастие хуманистичните коментатори мразят, защото не разбират, библейското учение за законната заблуда. Те обикновено възприемат трагично погрешен възглед за заблудата, защото я разглеждат сама по себе си, независимо от обстоятелствата. Това е легализъм в чист вид. Би трябвало, всички християни да са си задали правилните въпроси по отношение на разгледаните до тук пасажи, за да получат удовлетворителен т.е. Библейски отговор. Лъжа с каква цел? Лъжа под чия власт? Дали въпросната власт е Библейски законна? Трябва да си дадете отговор на тези прости въпроси преди да се заемете с даден казус, за да определите законността или незаконността на конкретна лъжа. Когато отхвърлите ясните послания в текста на Писанието, ставате жертва на „ситуационната етика”, която не зачита вечните морални стандарти и предпочита да определя праведността на дадена постъпка според момента и сама за себе си. Богът на човека не е „случайността” на момента, а Вечно Непроменящият се Творец, Който не само не критикува праведниците за основателното използване на заблуда, но и щедро ги похвали и обдари.
Както ви обещах в началото, ще ви разкажа случката от моя живот, която е станала причина за спор между един християнски легалист, покорен на хуманистичната ситуационна етика и моят 15 годишен син, който според думите на свидетели е оставил своя свиреп опонент в недоумение и не му е дал възможност да го обори. Това, което споделих пред група хора е, че съзнателно съм заблудил училищните авторитети, когато дойдоха у дома за да ми кажат, че трябва да запиша сина си в тяхното училище. Отговорих, че няма да записвам детето си в училище, защото със семейството си ще емигрирам скоро в друга държава. Всъщност намерението ми бе да обучавам сина си вкъщи, заедно с жена ми, това и до днес правим. Макар, че по времето, когато дадох този отговор, наистина имах намерение да избягам зад граница, под давлението и примера на други християни, в последствие осъзнах, че не това иска Бог от мен и семейството ми, затова си останахме в България – това в крайна сметка ме прави „лъжец”. За да бъде позицията ми още по ясна, ще кажа, че ако сега някой ми зададе същия въпрос, пак ще кажа същото, макар и да нямам намерение да ходя никъде.
Бих излъгал веднага, ако някой поиска да запиша вторият си син в училището му, но никой не го пожела. Синът ми прехвърли възраста за първи клас, никой не ни потърси – Господ ни даде спокойствие и благодатен мир да вършим това, което Неговото Слово изисква от нас: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.” (Пр.22:6). Истината е, че така или иначе тоталната държава е във война с Бога и Неговите Заповеди. Ние, християните, трябва да изберем на коя страна сме в тази война и да постъпим като Раав, Авраам, Яков, Аод и мн.др. Трябва да действаме така, както се действа по време на война. Държавата воюва с нас за децата ни, тези, които са безучастни, просто ще изгубят децата си, а много вероятно и самите себе си. Свидетелствата в Библията са кристално ясни: Бог благославя тези, които се покоряват на Неговия заветен правен ред и осъжда всички, които Го отхвърлят, поради своите хуманистични тълкувания на Библейският текст.
