Хомосексуализмът
Светослав Ангелов (студент в Православн Богословски Факултет в Белград - Сърбия)
В отговор на няколко коментара, представящи проблема като заложен биологически и детерминиран (оправдан) от Създателят
Погледнато реално (по бихевиористки) аз трябва да съм хомосексуалист...
Скъпи родители, обръщам се към вас, които, за да изкарвате достатъчно пари, така че детето ви да има всичко, което другите имат – скъп мобилен телефон, аудиоплеър и модерни дрехи, го оставяте да бъде възпитавано от държавно училище, телевизия и приятелски кръг! Скъпото ви отроче може да стане или наркоман, или педераст. Може пък и двете, да. Едновременно или взаимосвързано... Виц... Трима бащи се наддумвали чий син по-успял в живота. „Моят стана строителен предприемач. Оня ден подари на приятелката си мезонет!” рекъл първият, „Моят пък има няколко автокъщи. Оня ден подари на приятелката си ферари”, рекъл вторият. А третият: „А моят син стана педераст...”. Първите двама му се изсмели: „С това ли се хвалиш?!”, а той: „Какво се смеете, оня ден единия му любовник строителен предприемач му подари мезонeт, а другият – собственик на автокъщи ферари...”. И вие не се смейте! Не казва ли Еклесиастът, че Господ дава от труда на глупаците своеволно в ръцете на този, когото Му е угодно да зарадва?! Следователно Той не е хомофоб. Шега... Някои от социалните мрежи в интернет за пълни с непълнолетни практикуващи педерасти. Факт. Защо? Защото пубертетът е време и на промени (физиологически и психологически), но и на криза за идентичност, на всякакъв тип експерименти. Мястото за усвояване на здрави личностни модели е семейството, не държавното училище, където средата с формирана по един изключително изкуствен и невъзпитателен начин. Няколко десетки деца в учебен клас с един учител...
Другарката Цанева, една от двете ми начални учителки, беше изключително суеверен човек. Когато ни извеждаше на излети постоянно се оглеждаше за попътни магии. Виждаме торбичка (шарена), втурваме се към нея, а тя:
- Деца-а! Стойте! Това е магия!
Аз харесвах Другарката Цанева. Много беше шантава. Когато нямаше с какво да запълни учебния час, обявяваше на момчетата дуели по канадска борба. Или нареждаше:
- Деца! Спете!
Всички трябваше да схлупим лица върху ръцете си и да спим минимум десет минути... Веднъж реших да опитам карате-хватка, видяна в китайски филм върху мой съученик. Ударих го в корема. Детето повърна. Другарката Цанева ме заведе в тоалетната и такъв шамар ми отвъртя, че чак ми стана хубаво – за няколко секунди се чувствах като космонавт в безтегловност. Оттогава си търся жени, които да ме бият. Шега.
А от кое време датира интереса ми към еднополовия секс ли? От времето на общуването с другата ми начална учителка – Другарката Димитрова. Другарката Димитрова, братя и сестри, приличаше на Георги Димитров, казваше се като него и постоянно за него говореше. Малчуганите са впечатлителни. Заради Другарката Димитрова съзерцавах дълго портрета на Георги Димитров. Първоначално не със сексуални помисли – бягах от часовете и се криех под стълбището, а от там друго за съзерцаване нямаше. После образът му се сексуализира... Шегувам се! Всъщност хомосексуалният секс започна по комшийски. Събирахме се в нечий апартамент, събличахме се дибидюс голи и се гонихме на смени около кръгла маса. Няма да влизам в подробности, само ще каже, че когото хванехме много го болеше... После открихме вазелина... Това вече не е шега... А аз исках да съм също така Елвис Пресли. Косата ми (имал съм такава) бе буйна и чуплива. За да стои назад в характерната негова прическа я мажех с тонове гел и спях с маминия чорапогащник на главата. Нямах бакенбарди, затова взимах от нея кичури и ги зализвах надолу. Прическата наподобяваше елвисовата до обед, после всеки косъм щръкваше накъдето си ще... Смятах Елвис за красив, а себе си за грозен, страхувах се да припаря до момичета. Момчетата бяха на една ръка разстояние обаче и ценяха индивидуалността ми. Всички предпоставки за педерастия т.е. ...Tака се развивах значи, под влиянието на поп-културата, държавното училище и комшийските момчета – суеверен, ексцентричен и неориентиран.
С хомосексуализма приключих окончателно в една войнишко-студентска дискотека. Аз войник, тя хубавица, студентка. Участвахме в игра пред всички. Вързаха ни очите и тя ме храни с шоколад. Цялото ми лице стана в шоколад. Следващата част от задачата бе да почисти лицето ми с език. Другите девойки отказаха да го направят с партньорите си. Тя не. Както го „чистеше” и... Оказах се в един момент с езика й в устата си. Тогава разбрах, че момичетата ме харесват по някакви свои необясними причини и с хомосексуализма се приключи. Това как десет години по-късно ме измами, че е жена във варненската Морска градина един травестит не се брои... Сиреч криза за идентичност в съчетание с объркани възпитателни модели. Чисто и просто. В личен план.
А в цивилизационен и културен?? Тук темата става малко по-сложна...
Противно на утвърдените разбирания нито Древна Елада, нито Рим за времето на Републиката са общества, в които педерастията е равноправна норма. Сократ е съден и за педерастия в Атина (едно от обвиненията е, че развращава младежи в двуяк смисъл). Римските републикански ценности са спартански по характер, войнишки, почти пуритански. Модата да си педераст се утвърждава заедно с късно-гръцкото културно влияние и си остава патрициански ексцентризъм предимно, даже в тези среди тя среща отпора на философите стоици. Един от сочените като „гениални педерасти” Оскар Уайлд в Еврапа (макар, че аз лично нищо гениално не намирам в творчеството му) пък е често нечетен последователно и недоразбиран за този свой избор. Четейки „Портретът на Дориан Грейн” разбираме, че хомосексулизмът на Уайлд е свързан повече с определен вид естетика, дори с идеология...
Освен кризата за личностна идентичност в човешкия живот, идеологическите сътресения и смяната на парадигми в живота на обществата също води със себе си тази сексуална девиация, наричана хомосексуализъм като тя се явява не като биологическа потребност, а като страничен ефект от идеологическо лутане...
Следва
