Трябва ли Библията винаги да се тълкува "буквално"?
Твърде много коментари върху книгата Откровение твърдят, че са най-буквалната интерпретация на тази най-сложна книга в Библията. Всъщност, често се спори, дали буквалистичният метод е единствения начин да се тълкува Откровение. „Буквално” значи ли „вярно” или означава, че смисълът е „просто каквото казва стихът и нищо друго”? Не може да значи последното, тъй като никой, дори тези, които твърдят, че тълкуват Откровение буквално, не тълкува всеки отделен стих буквално. Разбира се това също не значи, че всичко е само символи - далеч не е така.
Книгата Откровение е изпълнена с огромен брой символи, които се отнасят за конкретен аспект на реалността. Ако това е значението на „буквално”, то и аз интерпретирам Библията буквално. Да тълкуваш Библията буквално – от латински litera – означава да тълкуваш спрямо нейната литература (стилът на писане). Например в Откр. 1:20 се казва: „...тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.” Седемте звезди и седемте светилника са наречени ангели и църкви. Тези съвсем ясни образи, които Йоан вижда, изобразяват нещо друго. Със сигурност звезди и светилници съществуват реално, но в символа има нещо повече от самите им образи. Същата логика важи за по-голямата част от книгата Откровение.
Нищо от това не бива да ни изненадва, тъй като първия стих от първа глава на Откровение казва, че книгата ще говори със символи. Йоан използва гръцката дума [shmainwis], която значи явявам. Ето буквалния прочит на първи стих от Откровение:
„Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви [shmainwis] чрез ангела Си на Своя слуга Йоан...” Робърт Моунс обяснява значението на този стих така:
„Казва се, че откровението се яви на Йоан. Гръцкият глагол (sēmainō) носи идеята за фигуративно представяне. Строго погледнато, това значи нещо да се разкрие под някакъв знак. Това прекрасно подхожда на символичния характер на книгата и предупреждава читателя, да не очаква буквално представяне на историята, а символистичен портрет на това, което тепърва трябва да се случи.”
Искам да подчертая, че на Йоан му е казано, че нещата които има да се случат, ще се случат „скоро” (1:1), защото „времето е близо” (1:3, 22:10). Винаги се чудя, когато прочета как някой, който твърди че интерпретира буквално Откровение, се мъчи с думите „близо” и „скоро” и твърди, че тези думи не трябва да се възприемат буквално. Който тълкува тези ясни думи преносно, вече разсъждава в грешната посока.
Нека направим една интерпретация в стил Дъглас Кориган (американски летец, който става известен с „грешката” си – като нарочно обърква, т.е. сменя посоката на курса си, за да достигне желаната от него цел- бел. Пр. ).
Когато изречем думите жена, Слънце, Луна и звезди сме наясно, че става дума за реални обекти, но това не важи за Откровение 12:1-2, защото е явно, че никъде в пространството няма огромна жена, облечена с небесните светила и звездите – тук явно става въпрос за преобрази. Разбира се Бог може да е толкова голям та да седи на луната, да издържа на огън дотолкова за да се облече в слънцето, може да е силен достатъчно за да издържи дванадесет звезди като корона на главата си, но някоя жена – едва ли! Да не говорим за огромният змей, който е „със седем глави и десет рога”, и който има достатъчно силна в опашката си, та да помете „ третата част от небесните звезди” и да ги хвърли „на земята” (12:3-4). Това ли казват всъщност тези стихове?
Да си припомним диспута между диспенсационалиста Томас Айс и претериста Кенет Джентри за значението на думата „едър (огромен) град (градушка)”, който тежи 30-45 килограма (тежък около един талант) и който „падаше от небето върху човеците” (Откр. 16:21).
Джентри твърди, че зърната от град всъщност са били големи каменни блокове, хвърляни към евреите от римските катапулти. Джентри прави препратка към Йосиф Флавий (37 г.- 100 г. пр. Хр.) и неговият най-значим труд „История на юдейската война” (75 г. сл. Хр.) за да подкрепи позицията си:
„Не само споменатият размер е същия, но каменните блокове, хвърляни от римляните са били бели на цвят, като зърна от град. Ефектът от изстрелваните каменни блокове не е ли на практика като на градушка с такива размери?”
„История на юдейската война” е единственият труд, които е запазен до наши дни и разказва за унищожението на Йерусалим. Ето как Йосиф Флавий описва римските машини:
„ Бойните машини, които всички легиони вече бяха приготвили, бяха чудесно замислени; но десетият легион имаше още по-изключителни: онези, които хвърлят стрели и онези, които хвърляха камъни, бяха по-силни и по-далекобойни от останалите, с които те не само отблъснаха набезите на юдеите, но изтласкаха онези, които бяха също и на стените. А хвърляните камъни тежаха един талант, и изминаваха две стадии и повече. Ударът от тях по никакъв начин не можеше да бъде удържан, не само от онези, които първи го посрещаха, но и от хората на голямо разстояние зад тях. Колкото до юдеите, в началото те наблюдаваха идването на камъка, защото беше бял на цвят, и по тази причина не само можеше да бъде чут по големия шум, който правеше, но също можеше да се види преди да дойде поради своя блясък; съответно стражите на кулите ги предупреждаваха когато бойната машина стреля и камъкът излита от нея, и викаха силно на своя местен език, “СИНЪТ ИДВА [1]”; така че тези, които бяха на пътя му, да се отдръпнат и залегнат; и така като се пазеха, камъкът падаше, без въобще да ги нарани. Но римляните измислиха как да предотвратят това, като оцветяваха в черно камъка, който тогава можеше да се прицелва в тях с успех, тъй като не се виждаше предварително, както преди това; и така убиваха много от тях с един удар. . . .” Книга пета, 6 гл., раздел 3.
Айс посочва, че Джентри не включва в своето наблюдение факта, че камъните са били оцветявани в черно, както Йосиф Флавий твърди, а това било наложително. Естествено Йоан не казва, че зърната от град са били бели, той само пише, че били зърна от град. И като имаме предвид символистичния характер на Откровение, не е невъзможно да твърдим, че зърната от град представят нещо друго а не небесна градушка. Можем даже да си позволим твърдението, че става дума за камъни изстрелвани от военните машини на римските армии. Освен това Псалм 18 и 2 Царе 22, предлагат подобна интерпретация. Виждаме в Откр. 12, че слънцето, луната и звездите са символи, най вероятно на народа Израил (Битие 37:9). Същият преносен смисъл носят и други стихове, говорещи за съд върху народа (Исая. 13:10, 13 и 34:4; Йеремия. 4:23; Езекил. 32:7; Йоил 2:10; Матей. 24:29). Ако това е вярно, защо е толкова трудно да се повярва, че зърно от град може да символизира каменните снаряди от катапултите на римляните?
Как да разбираме „третата част от небесните звезди”, които червеният змей завлича от небето и хвърля на земята [2] Тук буквално за звезди ли става дума!? Не може да бъде! Такъв катаклизъм би превърнал Земята в шлака. Какво би останало от Земята само ако една единствена звезда беше хвърлена върху нея? Как въобще би се случило още нещо в следващите глави на Откровение след унищожителният удар на тези паднали звезди!? Твърдението, че това са метеорити не решава проблема, тъй като подобен масивен артилерийски огън ще опустоши Земята безвъзвратно. Сетете се за филми като „Армагедон” и „Смъртоносно влияние”. Робърт Л. Томас постоянно критикува тези, които интерпретират голяма част от Откровение по символичен начин, а той тълкува звездите в Откр. гл.12 като „ . . . ангели, които са паднали заедно със Сатана в миналото.” Значи звездата може да е ангел, ама зърната от град не могат да са каменни блокове!
Твърдението на Айс е, че тълкуването на Джентри е „натуралистично.” Бог често използва делата на човека за да изпълни Своите Божествени промисли. Например в Данаил 1:1 четем, „В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади.” Бог използва човешки начини за да доведе изпълнението на пророкувано осъждение. В същото време ни се казва в следващия стих, „И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоакима и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.” „Натуралистичен” ли е Бог като използва Навуходоносор за да изпълни Своето обещано осъждение?
Исус пророкува, че храмът в Йерусалим ще бъде опустошен така , че „няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.” (Матей. 24:2). Това беше Божието обещано осъждение. Бог лично ли направи това? Ако си мислите, че Бог лично е махнал камъните, това не е така. Римляните са го направили. Това „натуралистично тълкуване” ли е, защото Бог не е бил лично там и не е бил пряко включен в унищожаването на храма? Защо да е неприемливо това, че Бог използва римляните за да прати тежките камъни върху евреите за осъждението им и тези камъни да са описани като град?
Хал Линдзи изглежда изобщо няма проблем с това, че превръща скакалците от Откровение 9:1–12 в хеликоптери „Кобра”. Може ли да съществува по-позорно тълкуване!
Имам приятел християнин, който беше зелена барета във Виетнам. Когато за пръв път прочете тази глава от книгата на Линдзи, той ми каза: „Знам кои са тези. Виждал съм стотици от тях във Виетнам. Те са хеликоптерите „Кобра”! Това може да е предположение, но ти дава храна за размисъл! Хеликоптерите „Кобра” издават същият звук като „колесници с много коне”. Моят приятел вярва, че начините за изтезаване по време на „Голямата скръб” ще бъдат във вид на отровен газ изпускан от опашката на хеликоптерите.
Диспенсационалистите не се притесняват да пишат коментари върху книгата Езекил, където превръщат коне в конски сили, колесници в танкове, лъкове в ракетни площадки и стрели в реактивни снаряди!
Не вярвам, обаче, че е задължително да превръщаме зърната от град в камъни за да запазим целостта и истинността на това, което беше явено на Йоан. Защо пък да не могат истински зърна от град да са паднали от небесата поради Божията директна намеса в същото време и да са довели до унищожението на Йерусалим през 70 г. сл. Хр.? Айс сигурно ще каже, че няма доказателство да се е случило нещо такова, понеже изпълнението на това пророчество според него трябва да е в бъдещето, след „грабването” преди „голямата скръб”. Защо пък истински грамадни зърна от град да не са част от Божието осъждение? Къде извън Библията има доказателство, че някоя от тези старозаветни градушки се е състояла? Всъщност, не са ни нужни никакви други доказателства, ако приемаме Библията за достоверен исторически източник.
По-различно е при Откровение 16:21. На Йоан му е казано, че събитията в Откровение ще се случат „скоро”, защото времето за тези събития е близо. Предполагам, че съществува микс от буквално и символично в цялата книга Откровение. Добър пример за този подход на разсъждения може да се намери в Деяния гл.2. Когато цитира Йоил 2:10, Петър няма проблем да смеси небесен феномен с кръв: „И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим; Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.” (Деяния 2:19–20).
Интересно също е, че Псалм 18 споменава „град и огнени въглища”. Този псалм има обяснително заглавие: „За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула”. Къде е библейското или извън библейско историческо доказателство, че по време на битките между Давид и Саул, е валял град и огнени въглища? Единствените места, в които такова описание е споменато са два почти идентични поетични пасажа (II Царе 22 и Псалм 18).
Може да се каже още много по темата, но е по лесно за Айс да твърди, че пасажи като Откровение 16:21 могат само тепърва да се очакват в бъдещето.
Бележки:
[1]След като разглежда различните теории за този странен пасаж, Дж. Стюарт Ръсел предлага следното обяснение: На юдеите трябва да е било добре известно, че голямата надежда и вярата на християните е свързана с бързото идване на Сина. Около същото това време, според Хегезил, Св. Яков, братът на нашия Господ, открито заявява в храма, че „Човешкият Син ще дойде с небесните,” и след това подпечатва своето свидетелство със собствената си кръв. Изглежда много вероятно, че в своето предизвикателно и отчаяно богохулство, когато са виждали бялата маса да профучава във въздуха, юдеите са надигали подигравателен вик, „Синът идва,” като подигравка към християнската надежда за Парусията, с която абсурдно са оприличавали чудатия вид на снаряда. (J. Stuart Russell, The Parousia [Grand Rapids: Baker Book House, 1887, 1983], p. 482. Твърдението на Хегезил за Яков може да се намери в The Ante-Nicene Fathers [Grand Rapids: Eerdmans, 1970 reprint] vol. 8, p. 763). В статията THE STONE COMETH (камъкът идва) и от руски «стрела летит!» (лети стрелата)
[2]Гръцката дума за „Земя” е gēоs и може да се преведе като суша, пръст, почва, или земя. Ако тези стихове се прочетат и се вмъкне думата „земя” - земята на Израил - както е в много преводи, „земя” в контекста на определена, локализирана, местна територия. Фокусът в Откровение пада на идващото осъждение върху Йерусалим: “И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат” (11:8).
Превод от Английски език: Елена Никова
Статията е взета оттук:
Всеки, който се интересува от есхатология и желае да задълбочи своите познания върху книгата „Откровение на Йоан”, може да прочете чудесните книги на Дейвид Чилтън и Кенет Джентри - „Дни на въздаяние” и „Той ще владее”, които имаме на български език благодарение преводите на Радослава Петкова.
