Робин Худ и държавните училища
Чук, чук – кой може да бъде по това време на нощта – казвате си наум. Бавно отивате до вратата и поглеждате навън. Мъж в изтъркано яке стои на прага ви и леко трепери, заради студа. Внимателно открехвате вратата и питате:
- С какво мога да ви помогна?
- Здравейте, аз съм един от вашите съседи, живея надолу по улицата и бих искал да говоря с вас за минутка.
- Разбира се, влезте – отговаряте вие и отваряте широко вратата!
Щом влиза в домът ви, човека се оглежда предпазливо, претърсва стаята с поглед, за да се увери, че сте само двамата. Решава, че сте сами вкъщи и започва да споделя историята си:
- Живея във вашия квартал и имам три деца. Обичам ги много и бих направил всичко за тях. Обещах им, още когато се родиха, че ще им дам най-доброто образование което мога, но изпаднах във финансово затруднение. Жена ми трябваше да си намери работа, само и само за да свързваме двата края.
Вие слушате внимателно, опитвайки се да разберете, за какво всъщност става въпрос. Комшията продължава:
- Често минавам покрай вашата къща. Тази къща ваша собственост ли е?
- Е, това е доста личен въпрос, но да, моя собственост е.
- Така си и мислех – подсмихва се комшията – ние с жена ми сме под наем, не можем да си позволим собствена къща.
- Съжалявам да чуя това, но какво общо има то с мен?
- Имате ли деца?
- Защо искате да знаете толкова много за мен? Та аз дори не ви познавам! Добреее, и аз имам три деца, но не виждам по какъв начин това ви засяга!
Изведнъж, без каквото и да е предупреждение, човекът изважда пистолет от якето си и започва да го размахва като обезумял:
- Виж, прави каквото ти казвам и няма да пострадаш – Инстинктивно вдигате ръце и питате:
- Какво искате?!
- Искам $30 000, по $10 000 за всяко от децата ми. Според пресмятанията ми, толкова ще струва адекватното образование на децата ми през годината.
- Това е безумно – заявявате вие – не са нужни толкова много пари за да образоваш дете! Освен това, аз нямам толкова пари. Имам само $3 500, а тях ги спестявам за много важна цел. Спестявам ги, за да мога да дам на децата си християнско образование.
- Не ме интересува, какво смяташ да правиш с парите си. Като атеист-хуманист определено не искам парите ти да бъдат похабени за това, за което си решил. Твоята липса на средства прави моята работа трудна, но нищо, предполагам, че ще трябва просто да „заема” пари от още няколко съседи. Личната ми политика е: Никога да не вземам нещо от събратя наематели като мен, а само от богати притежатели на имот – като вас. Все пак имам етика и стандарти!
Неохотно вадите спестяванията си и под принуда и страх за живота си, подавате изкараните с пот пари на крадеца.
Преди да напусне къщата ви, човекът се обръща и казва:
- Хей, вие би трябвало да ми благодарите! Все пак правя това за доброто на обществото. Статистиките показват, че деца от семейства с ниски приходи, като моето, нямат възможност за престижно образование и затова в бъдещето тези деца са по-податливи към насилие и престъпления.
Не успявате да въздържите смехът си, усетили иронията в логиката му.
- Помнете, трябва да мислите за другите повече отколкото за себе си – продължава той – Хора като вас имат дълг към по-нисшите класи – трябва да осигурявате образование и възможности и за нас. Айде, ще се върна следващата година, за да прибера годишната вноска.
Колективизъм
Година по-късно, почти сте забравили за инцидента и сте спестили малко пари, които да заместят тези, които ви бяха откраднати. Чувате чукане на вратата и невинно отваряте. Виждате миналогодишния си враг, но този път е довел няколко приятеля със себе си. Всички влизат без да питат.
Отново сте заплашен с дулото на оръжието:
- Е, през последната година – подхваща крадеца – станахме малко по-организирани. Направихме си малко обществено училище. Наемателите, т.е. ние, събираме незначителни „дарения” от богатите притежатели на имоти, като вас, за да може да поддържаме училището. Ние споделяме преподавателските задължения и това помага да се намали стреса от факта, че трябва сами да вършим цялата работа.
- Иска ми се да спрете да твърдите, че съм богат – протестирате вие! Само защото притежавам къща не означава, че мога да си позволя да плащам за образованието на децата ви.
- Е, със сигурност и аз не мога да си го позволя – не и с парите, които получавам като заплата. Не мога да си позволя $10 000 за годишното обучението на дете! Добрите новини са, че през тази година вече не помагате само на мен – помагате на много повече от вашите непривилегировани съседи. Ще трябва да покрием по-голяма област и да посетим повече богати притежатели на имоти като вас, но си струва. Правим всичко това за децата все пак!
С тези думи един от главорезите ви удря по тила и бандитите открадват парите ви. След това излизат от къщата ви, като подхвърлят няколко подигравателни думи, оставяйки ви да лежите на пода.
Легална кражба
Подготвени сте за следващата година, защото сте си взели поука. Сложили сте охранителна система и здрава ключалка на вратата. Самоубеждавате се, че сте подготвени, каквото и да се случи.
Чувате звънеца и поглеждате монитора на охранителната камера, виждате полицай, а зад него се е наредила малка групичка от хора, начело с вашият стар познайник. Решавате, че ще е по-добре да отворите вратата за да разберете какво става:
- Добър ден, полицай. С какво мога да ви помогна?
- Няма да ви отнема много време, трябва да говоря с вас – казва полицаят.
- Разбира се, влезте!
Разбойникът и неговата банда влизат веднага след полицая, без въобще да питат.
- Наистина ли има нужда и те да присъстват – питате вие.
- Страхувам се, че имат това право. Все пак съм тук заради тях.
Поглеждайки над рамото на полицая виждате спретнат мъж в поръчков костюм. Мъжът излиза напред и подава ръка за здрависване:
- Здравейте съседе, аз съм конгресмен, човек от тълпата. Тук съм за да помогна.
- Да ми помогнете с какво – казвате вие и продължавате – Ей, спомням си те! Не ме ли удари по глава миналата година? Болеше!
- Ъъъ . . . извинявай за което, то не беше нарочно. Осъзнахме, че начина по който вършихме всичко последната година не е правилен. Оправихме пътищата си. Край на нелегалните действия от наша страна!
Тълпата зад него измърморва: „Да, точно така!”
Конгресменът ви подава лист хартия, който вие набързо преглеждате. Най-отгоре на листа пише: „Законопроект за данък върху недвижимите имоти.” Прочитате листа и забелязвате, че по-голямата част от таксите предвидени в закона са за плащане на местните училищни налози. Дължимата сума е $3 500.
- За какво става въпрос – питате вие.
- Ами тази група от съвестни граждани реши, да ме избере през тази година за държавен пост. Когато встъпих в длъжност, предложих законопроект, който беше приет и според който от всички притежатели на недвижими имоти в този район се изисква, да подкрепят финансово нашето училище. Всичко това е легално, нали господин полицай?
- Така е – потвърждава полицая – гледайки ви внимателно, с ръка поставена върху оръжието, след което продължава: Аз съм тук, за да се уверя, че законът ще бъде спазен.
- Не можете да направите това – простенвате вие и продължавате – аз дори не използвам отвратителното ви училище! Аз плащам за образованието на децата си и това е достатъчен разход. Не мога да си позволя да плащам и за образованието на вашите деца!
- Ако изпратите децата си в нашето училище няма да ви се наложи да плащате за образованието им. Ще бъде безплатно – пояснява конгресмена.
- Безплатно?! Занасяш ли ме?! Вземате парите ми, чрез сила, за да плащам за това училище. Това не е безплатно! Всъщност нищо, което държавата предлага не е наистина безплатно. Държавата няма пари. Тя има само това, което е взела от хората. Ако децата ми получават „безплатното“ образование в държавните училища то е само и единствено защото вие вземате насила парите ми или тези на съседа ми за да платите това образование. Няма да направя това. Няма да наруша правото на съседа си да запази частната си собственост, само за да могат децата ми да получат някакво жалко образование в местното държавно училище и то на негов гръб.
Конгресменът се усмихва лукаво:
- Е, нещата ще се променят. Не само, че си задължен ПО ЗАКОН да платиш за нашето училище, но аз също така прокарах законопроект, който задължава вас (както и всички родители: притежатели на недвижими имоти, живеещи под наем или бездомни) да изпращат децата си в „общественото” училище.
Той ви подава още един лист със заглавие: „Закон за Задължително Обслужване на Децата.“
- Това е безобразие – провиквате се вие, надявайки се, че това трябва да е някакъв кошмар.
- Разбирате ли, ние вярваме, че всяко дете има фундаменталното право да получи индоктринация в религията на Светския Хуманизъм (която религия всеки „разумен” човек приема като единствената истинска религия) и да му бъде дадена всяка възможност да отхвърли вашите суеверни християнски измислици. Затова ще е добре, вашите деца да бъдат в училищния автобус, в понеделник сутрин или ще ви арестуваме за нарушаване на закона, ще ви вземем децата и ще ги дадем на едни от тези отличили се родители, които са се събрали тук.
- Тук, тук, дайте ги на нас – виква единогласно тълпата.
- Добре, можете да вземете парите ми, но не може да вземете децата ми – заявявате вие, декларирайки, че няма да запишете децата си в тяхното училище.
Полицаят започва да ви слага белезниците, но бива спрян от конгресмена:
- Няма нужда да правите това. Някои от по-консервативните ми опоненти в Конгреса прокараха закон, който казва, че докато човекът отговаря на правилните квалификации за човечност, може да не изпълнява „Закона за Задължително Обслужване на Децата.”
- Какво е определението за човечност? – пита полицаят.
- Все още работим над това – продължава да говори конгресменът – най-вероятно ще работим още доста време над този въпрос. Засега единственото, което искаме е човекът да подпише една декларация, в която се казва, че той знае, че НИЕ контролираме образованието на децата, а НЕ ТОЙ. Освен това изискваме да преглеждаме и одобряваме учебниците, които той използва, тестовете, които дава на децата си, както и да докладва всичко, което говори или прави. Задължително трябва да си извади учителски сертификат. Освен това, трябва да преподава учебните предмети, които ние определим и да стои на главата си три часа всеки ден. Ако направи всичко това, ще му позволим, за сега, да продължи да обучава нашите деца.
- Нашите деца!? – възразявате вие. Имате предвид МОИТЕ ДЕЦА нали?
- Не, имах предвид това, което казах – НАШИТЕ ДЕЦА. Децата принадлежат на всички. Точно затова трябва да плащате данъци за детска издръжка, за да образоваме нашите деца и точно за това трябва да ръководим процеса по отглеждането на децата. Те принадлежат на всички нас. Вие нямате никакво неотменимо право да образовате и обучавате собствените си деца. Те, от друга страна, имат неотменимо задължение да посещават нашите училища, а ти имаш моралното задължение да ни даваш парите си, за да можем да забогатеем от това, че учим децата ви да мразят вас и вашият Бог.
- Махайте се от къщата ми – крещите вие, вбесен от натрапниците!
- Няма да бъде вашата къща, ако не платите парите, които ни дължите – обявява полицаят. Ако не си плащате данък собственост, скоро вашата къща ще стане нашата къща.
Бързо вземате парите, които сте спестили, но осъзнавате, че няма да стигнат. Претърсвате под възглавниците на дивана за изпаднали монети, но пак не е достатъчно. Най-накрая се сещате за „касичките прасенца” в спалните на децата ви. Излизате с тях и след като бандитите преброяват всичко до стотинка, се съгласяват да си тръгнат, най-накрая:
- Благодарим за годишното ви „дарение”, провиква се крадецът от първата нощ.
- Удоволствие е да се работи с вас и само помислете . . . вече всичко е легално! Това е най-хубавото! Така всичко е морално правилно и добро. Благодаря ви, че инвестирахте в бъдещето на тази страна – додава конгресменът!
Религия и държавно образование
Тъкмо когато тълпата разбойници си заминава, забелязвате един човек, който не сте видели по-рано и тръгвате към него:
- Пасторе – провиквате се вие – какво правите тук!? Човекът облечен в бяла риза с вратовръзка, се обръща и ви се усмихва широко. В ръката си държи голяма черна Библия. Той се спира до портичката на оградата около къщата ви заедно с няколко любопитни зяпачи:
- Тук съм за да се уверя, че част от парите ти отиват в опити да вкараме Библията и молитвата сред заниманията в класната стая.
- Но Пасторе, отговаряте вие, как може да оправдаете това, че сте част от тази банда!? Това тук е кражба! Осмата заповед в Библията, която държите в ръката си, забранява кражбата!
- Е, да, но пък трябва да се правят жестове на благотворителност!
- Това не е благотворителност! Това е обир! Апостол Павел ни учи: „Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.”(2 Коринтяни 9:7). Благотворителността никога не трябва да се събира чрез дулото на оръжието.
- Виж, получих възможност да преподавам в това училище. Мога да използвам парите ти за да бъда сигурен, че бавно ще повлиявам над училищната политика и тя ще се наклоня все повече към истинските ценности. Не мога да споделям вярата си открито с класа, но мога да се опитам да отведа децата на атеистите, мюсюлманите и будистите в някой ъгъл и там да направя всичко за да ги убедя, че родителите им грешат и че нашата религия е правилната!
- Но Пасторе, вие не мислите сериозно, че това е най-добрият начин, чрез който да благовествате, нали? Имам предвид това, да вземате пари от различни родители и след това да се опитвате да използвате техните пари, които са взети насила, за да обучавате децата във вашата религия. Кой би уважавал такава религия?
- Е и какво, всички правят така! Уикианците (Уика е съвременно неопаганистично религиозно движение - бел. на ред.), гей активистите, аборционистите, енвайраменталистите (природозащитниците - бел. на ред.) . . . просто се опитвам да взема моя си дял.
- Имате предвид, че и вие искате да „бръкнете в гърнето с меда”, та ако може и да е преди всички.
- Хей, внимавай с тона! Все пак съм човек на расото.
- Нека за момент да обърнем монетата и от другата страна, Пасторе. Какво бихте направили, ако Имама, който живее в другия край на улицата се опита да направи това, което правите вие? Какво би станало ако той пристигне в къщата ви, вземе парите ви и се опита да повлияе на ВАШИТЕ деца, да отхвърлят вярата ви и да приемат ислямските вярвания, чрез „обществените“ училища? Чувал съм ви да се оплаквате за това от амвона! Пасторът се замисли за момент:
- И аз плащам за тези училища, точно като вас. Гледам на училищата като на конкуренция. „Удари преди да те ударят”, това е моето мото. Освен всичко, това, което казахте няма как да се случи. Нашето училище е различно. Имаме християни учители, директора е християнин, администратора е християнин . . .
- Но учебната програма не е християнска – вмъквате вие.
- Както казвах, опитваме се да променим всичко това. Планираме печат на креационистки учебници, които да противопоставим на еволюцията, която преподаваме в момента. Ще променим и учебната програма по здравна култура, която сега се състои в концепцията: „Правете секс с когото искате, толкова често, колкото искате.”
- Но това не е работа на държавата – тя не бива да налага данъци на хората за образованието или за обучаването на децата в религиозни ценности – опонирате вие.
- Не четеш ли Библията?! Исус казва: „Давайте Цезаревото на Цезаря.
- Децата ми не принадлежат на Цезаря – контрирате вие.
- Павел ни учи, в Римляни 13-та глава, да се подчиняваме на всеки закон и да плащаме данъци на този, на когото ги дължим.
- Да и аз си плащам данъците, дори тираничните, като този.
- Какво имаш предвид под тиранични?
- Имам предвид – продължавате вие – данъци, които са извън юрисдикцията на гражданските магистрати. Първо Петрово 2:16 ни казва, че целта на правителството е да наказва престъпниците и да пази справедливостта, като защитава правата на индивида, семейството и църквата и да хвали тези, които вършат правда. Ако държавата взема пари от гражданите си за каквато и да е било друга цел, освен за защитата на гражданите си от всички, които вършат зло, значи тя престъпва границите си. Държавата не трябва да взема данъци за да храни, облича, подслонява или за да образова хората. Това право принадлежи на мен, като индивид, на семейството ми и на Църквата. Ние не трябваше да изоставяме тези отговорности и да очакваме държавата да ги поеме.
- Трябва да кажа, че съм разочарован – заговаря свещеника. Мислех си, че те е грижа за децата ти и искаш да видиш влиянието на християнството във всички области на културата ни. Мислех, че те е грижа за това Евангелието да достигне до изгубените.
- Така е, грижа ме е, но твърдя, че е грешно да помагате на хора, които взимат моите пари насила. Това са пари, от които семейството ми се нуждае за да се изхранва и живее. Няма значение дали крадете за „добра кауза”, във вашият случай, целите не оправдават средствата.
- Е, съжалявам, че мислиш така – казва проповедника обръщайки се да си ходи. После додава – Това е твоето тълкувание на Писанието, а аз имам различно. Жалко, че не си учил в семинария и не можеш да четеш Новият Завет в оригинал на древногръцки. Тогава щеше да разбереш, но предполагам, че не може всички да бъдем привилегировани по този начин. Иска ми се да се присъединиш към нас, за да завземем тези училища за Христа. Изпрати децата си за да повлияят на другите! Те могат да бъдат сол и светлина и да обърнат съучениците си към нашата добра религия.
- С цялото ми уважение към вас господине, но вие можете само да „напоявате” това, което Христос вече е формирал. Христос никога не е давал права на държавата да образова децата, а и тя определено не трябва да взема пари насила за да върши това, което е извън нейните определени граници. Всеки стих в Библията, който разглежда образованието, поставя отговорността за него единствено и само върху плещите на родителите. Обучението на децата ми е моя отговорност и аз възнамерявам да бъда верен и да изпълня тази задача. Ще отгледам децата си със страх от Господа. Ако тези безумни данъци не тежаха върху мен, ако тази „насилствена благотворителност“ не ме смазваше, щях да имам много повече ресурси и щях да отделям пари за дарения, които биха се ползвали за наистина ефективно евангелизиране. Евангелизиране, което не подкопава правата ми на родител и не нарушава ясни Библейски принципи.
След този разговор, пастора и другите хора с него си заминават клатейки неодобрително глава, заради вашата непреклонна нетолерантност. Затваряте врата чувствайки се силно онеправдан. Поне всичко свърши – въздъхвате вие – макар и само до следващата година.
Къде и как свършва всичко това?
Петнайсет минути по-късно, на вратата ви отново се звъни. Отваряте и виждате за пореден път човек стискащ оръжие: „Съжалявам, че трябва да направя това – казва той – но детето ми има нужда от спешна операция. Виждам, че имате по-хубав дом от мен, затова имате морално задължение да ми дадете $15 000 за да мога да платя за операцията. Също така, другите ми деца имат нужда от по-добър дом, по-хубави дрехи и по-добра храна. Така че давай парите и никой няма да пострада!”
Вие повдигате рамене и казвате: Съжалявам, но пастора ми и приятелите му бяха преди малко тук и взеха всичко до последна стотинка, за да обучават децата в държавното училище на креационизъм, еволюция, енвараментализъм, хуманизъм, сексуална перверзия и други „библейски” неща. Наистина нямам никакви пари, които да ти дам. Знам обаче, че пастора ми печели добри пари, защото сега е и на държавна работа, като учител и тъй като знам, че той вярва, че е етично правилно да вземаш насила пари, стига да е за добра кауза, може би ще е най-добре да наминеш през тях. Само минутка и ще ти напиша адреса му.
За финал:
„Социализмът е прекрасен, поне докато не свършат парите на другите хора.“ – Маргарет Тачър
„Странно и абсурдно е да се предполага, че един милион човешки същества, събрани на едно място, не подлежат на същите морални закони, които обвързват всеки един от тях поотделно.“ – Томас Джеферсън
„Да насилваш човек, да плаща данъци за разпространението и приложението на идеи, в които той не вярва или ненавижда, е престъпление, грях и тирания.“ – Томас Джеферсън
„Ще кажете: Тези хора са необразовани – и ще се обърнете за помощ към Закона. Но Законът не е факел, пръскащ собствена светлина на познание. Той се разпростира над общество, в което има знаещи и незнаещи хора; граждани, които жадуват за знания и други, които имат дарбата да преподадат тези знания. Законът може да направи едно от следните двете неща: или да остави тези отношения, между търсещите и даващите знания, да се развиват свободно, да се задоволява свободно този вид нужда, или пък да се наложи над волята на хората и да взима от едните, за да плаща на преподавателите, натоварени със задачата, да образоват безплатно останалите. Но това, във втория случай не може да стане, без да има посегателство над Свободата и Собствеността – законно ограбване.“ – Фредерик Бастия от книгата „Законът“
„Не, полковник, Конгресът няма право да раздава благотворителност. Членовете, индивидуално могат да вършат колкото си искат благотворителност, но те нямат право да докосват и един долар от парите на обществото за тази цел.“ – Конгресмен Дейви Крокет
Превод от Английски език: Георги Порумбачанов
