1988-ма: Кризисната година на Диспенсационализмa

02.04.2017 | Гари Норт

	Диспенсациoнализъм в упадък Предизвикателство към традицонния диспенсационален "Кодекс на мълчанието"
Том 1, Брой 1	Гари Норт	януари, 1988

 

„И веднага след скръбта на онези дни слънцето ще помръкне и луната няма да праща светлината си, и звездите ще падат от небето, и небесните сили ще се разклатят.   Тогава ще се яви на небето знамението на Сина човешки,   и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина човешки да идва на небесните облаци със сила и голяма слава.“(Мат.24:29-30 ) 

Поне един от тези стихове очевидно не може да се приеме буквално: „...звездите ще падат от небето“. Ако звездите буквално паднат от небето, те трябва да паднат надолу към нещо. Надолу? Какво значение може да има „надолу“ за звездите? Само едно:  надолу  към земята. Има ли някой днес, който вярва, че цели галактики реално ще паднат от небето „към“ каквото и да е, скоростта на светлината бидейки каквато е, и разстоянията между галактиките бидейки каквито са? Има ли някой, който вярва, че ще паднат на земята? Звездите не са дребни обекти в небето. В такъв случай, какво означава този текст? Звездите в Библията понякога се използват като образ на ангелите (Съдии 5:20, Йов 38:7) – „небесните сили“. Знаем, че ангелите на Сатана са паднали от небесата след възкресението на Христос (Отк.12:9). Една от тези „звезди“ се казва Пелин (Отк. 8:11). Така че под думата „звезди“ в Матей не трябва да се разбират горящите физически звезди в небето, а ангелите, или някой друг политически ред, свързван в Стария Завет с ангелските множества.

Помръкването на „слънцето“ и „луната“ е също толкова преобразно както в Стария, така и в Новия Завет: има се предвид революционни промени в политическия ред. Исая пророкува относно падането на Вавилон (Исая.13:1) под Мидо-Персийската империя:

„Защото небесните звезди и техните съзвездия няма да дават своята светлина;  слънцето ще помръкне, когато изгрява, луната няма да сияе със светлината си. ще накажа света за неговото зло и нечестивите за беззаконията им, и ще  сложа край на високомерието на горделивите, и ще унижа надменните злодеи.“ (Исая 13:10-11)

Подобно пророчество относно Египет се намира и в Езекил:

„И когато те угася, ще покрия небето и ще помрача звездите му, ще покрия слънцето с облак и луната няма да свети със светлината си. Ще помрача над тебе всичките небесни светила и ще покрия с тъмнина твоята земя, казва Господ Йехова“ (Езекил 32:7-8)

Диспенсационалните буквалисти отхвърлят всичко това. Също така, грижовно избягват да обяснят неизбежния екзегетичен проблем, произлизащ от буквално падащите звезди.  Просто продължават напред сякаш езикът на Матей 24 не е силно символичен. Отказват да приемат, че думите на Христос се отнасят за идващото унищожение на Йерусалим и на Храма в 70-та г. сл. Хр.  (Дейвид Чилтън, Дни на въздаяние, Dominion   Press, 1987-а)

„Това поколение!“

Самопровъзгласилите се диспенсационални буквалисти датират тези предполагаемо буквални астрономически събития поне хиляда години преди последния съд (милениум, явно без буквални звезди в буквалното небе, макар никога да не обсъждат това). Те спорят, с право, че тези събития не са се случили буквално през първи век; след това погрешно заключават, че тези събития ще трябва буквално да се случат по някое време в бъдещето.

Проблемът за премилениалистите като цяло и конкретно за диспенсационалистите идва от очевидно буквалното пророчество на Исус: „Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.“ (Мат.24:34). Това се отнася за така нареченото поколение на смокиновото дърво: Юдаизмът - изправен пред решението дали да приеме словото на Христос (Мат. 21:18-22). Премилениалистите твърдят, че това поколение е някакво бъдещо поколение евреи, които ще откажат да приемат посланието. Това поколение ще премине през бъдеща Голяма Скръб. Пророчествата, изречени от Христос тук все още са неизпълнени.

Постмилениалистите и амилениалисите отричат това. Очевидно,  Исус говореше на Неговото поколение евреи, които отхвърляха посланието Му. Той има предвид хората, които са били живи по времето на онези ученици, които са стояли пред Него и са слушали думите Му.

Следователно, вярващите в Библията християни трябва да изберат кои от думите на Христос в Матей 24 да приемат буквално, тоест като номинална стойност:  Пророчеството Му относно какво ще случи или пророчеството Му относно кога ще се случи. Ако думите Му относно точното време се приемат буквално, то тогава падащите звезди и помръкналото слънце не може да се приемат буквално. Но премилениалните коментатори казват, че думите Му относно какво ще се случи трябва да бъдат приети буквално (освен цялата работа с падащите звезди, по който въпрос дискретно запазват мълчание). Следователно, диспенсационалистите са принудени да конструират едно изключително неправдоподобно обяснение. Те спорят, че под „това поколение“ се има предвид поколение, което е родено поне 1900 години след като Христос изговаря тези думи. Те твърдят, че Христос има предвид едно бъдещо поколение евреи, което ще живее в един бъдещ Йерусалим. Той не е имал предвид нито един от онези, които са били живи по времето, когато Исус изговаря това пророчество.

Държавата Израел

Ала кога тогава ще се появи това предречено поколение на смокиновото дърво? Кога ще има евреи, управляващи отново в града Йерусалим? Това бяха неотговорените въпроси на диспенсационалистите от 1830-та (годината, когато е измислена диспенсационалната система) до 1948-ма. Тогава изведнъж, чудо на вестникарските чудеса, най-сетне получиха дългоочаквания си отговор: на 14 Май, 1948-ма, евреите поеха политически контрол над Палестина след 1800 години дисперсия, създавайки национална държава. Милиони премилениални диспенсационалисти захапаха стръвта.  Започнаха да твърдят, че изискванията на Христовото пророчество най-сетне биват изпълнени. И тук вече се закачиха за екзегетичната кукичка.

Съществува един основен екзегетичен проблем с предполагаемото потвърждение от страна на Израел на библейското пророчество, и това е, че пре-трибулационната [1] диспенсационална теология официално твърди, че „часовникът на пророчеството“ е спрял с идването на „Епохата на Църквата“, и че няма да тръгне отново, докато не се случи тайното Грабване на светиите преди идването на седем годишната скръб. Така, едно твърдение, че едно едничко библейско пророчество е изпълнено или се изпълнява в нашето поколение неизбежно довежда последователния пре-трибулационален диспенсационалист в между-трибулационална или пост-трибулационална позиция, която учи, че църквата ще премине през пророкуваната Голяма Скръб. Но средностатистическият пре-трибулационален мирянин не разбира това през 1948-ма, и до днес все още твърде малко от тях го разбират.

Ако Израилтянското поколение на смокиновото дърво се ражда на 14 Май, 1948-ма, както популярния диспенсационализъм проповядва, тогава годината 1988-ма е една много важна година, тъй като едно поколение в Стария Завет се равнява на 40 години.  Четиридесет бяха годините от разпятието до падането на Йерусалим, поради което онази ера е поколението на смокиновото дърво, което не принесе плод, и което поради това беше погълнато от огън. Това, разбира се, не е диспенсационалното тълкувание на поколението на смокиновото дърво. И все пак, универсално прието е, че 40 годишния период представлява едно поколение. Ако добавите 40 години към 1948-ма, получавате 1988-ма.

Това което е удобно забравено днес е, че голям брой диспенсационални тълкуватели преди 1981-ва предсказаха, че Грабването ще се случи именно през 1981-ва, и това го има написано черно на бяло, както и на аудио записи, преди 1981-ва. Още от тогава събирам подобни пророчества. Защо 1981-ва? Защото когато извадите периода на седем годишната скръб от 1988-а, получавате 1981-ва. Е, вече почти минахме през тази пророкувана Голяма Скръб, и все още сме тук. Всъщност, успяхме да преминем през нея почти недокоснати, при това под управляващия кабинет на Роналд Уилсън Рейгън (шест букви във всяко име - 666).

 След 1981-ва се наблюдава значително изоставяне на пре-трибулационалния  диспенсационализъм. Някои хора преминаха към пост-трибулационална позиция. Повечето обаче преминаха към постмилениална позиция. А дезертьорството едва започва. Войската губи вяра в способността на пророческите „експерти“ да разчитат „часовникът на пророчеството“. Следователно, 1988-а е най-страховитата година за диспенсационализма след 1981-ва. Ако през 1988-а се случат също толкова малко неща с пророческо значение, колкото през 1981-ва, диспенсационалното движение ще започне да се разнищва - независимо дали са преди, помежду или след Голямата Скръб. Това е причината, поради която започнах сега, през 1988-а, поредицата Диспенсационализъм в преход.

Краят на Пътя

Когато Хал Линдзи направи цяло състояние от една поредица евтини книги, която буди интерес към библейското пророчество и изпълнението му, неговата Алма-матер, Даласката Теологична Семинария, предпазливо (както винаги) остана дискретно мълчалива (както винаги). До настъпването на 1974-а факултетът схвана три неща: 1) Линдзи плени умовете на повечето диспенсационалисти; 2) тези хора са единствените, които може да станат (или да останат) дарители на семинарията; и 3) съсредоточавайки се върху предполагаемото изпълнение на пророчеството в тази Епоха на Църквата, аматьорските опити на Линдзи в писането на систематична теология предадоха нещата в ръцете на критиците на пре-трибулационалния диспенсационализъм. Ето го проблемът: ако едно единствено библейско пророчество е, или бива буквално изпълнено днес, тогава „часовникът на пророчеството“ е тръгнал преди Грабването, и пре-трибулационалния диспенционализъм е екзегетично мъртъв! Ако съществува каквото и да е неизпълнено библейско пророчество в периода между кръста и Грабването, надеждата за скорошното завръщане на Христос не е истински близка. И все пак цялата причина за популярността на Линдзи се крие в подкрепата му на идеята, че днешните вестникарски заглавия са буквално изпълнение на библейско пророчество. Премахнете тази точка и книгата му „Late, Great Planet Earth“ никога нямаше да има второ издание. И, ах, ето ги сега, пристигат Констанс Къмби и Дейв Хънт, свикващи войската да търси Антихриста. (Констанс казва, че Пат Робъртсън може би е  Антирхиста, тема, която съм дебатирал с нея в радио предаване. Желае ли Даласката Семинария да се нареди зад нейното знаме? Съмнявам се.

Джон Уалвурд, бивш  ректор на Даласката Семинария, комуто бе поверена задачата да събира парите, които да държат вратите на семинарията отворени, видя опасността, но не пожела открито да посочи Линдзи като неин източник. Във второто издание на книгата си, „The Rapture  Question“ (Въпросът за Грабването) (Zondervan,1979-а; първо издание – 1957-ма,) мълчанието му по отношение на многобройните книги на Линдзи, говори много. Джон Уалвурд не включва дори една от книгите на Линдзи в библиографията си, като изключим препратка към един сборник есета, където Линдзи има едно есе, „When is  Jesus  Coming  Again?“, а Уалвурд препраща в този сборник към есето на един друг автор (теолога Глийсън Арчър, вярващ в настоящата Голяма скръб).

Уалвурд изразява много ясно мнението си по въпроса: „Въпросът за близостта на събитията, както е преподаван във връзка с Грабването е основна тема в дебата между пост-трибулационизмът и пре-трибулационизмът. . .“(стр. 69). Той казва, че доктрината за близостта „е сърцето на пре-трибулационизмът“ (стр. 53). И така, той заключава: „Надеждата, че със завръщането си Христос ще прибере светиите на небето е представена в Йоан 14-та глава, като близка надежда. Перспективата да бъдем взети на небето при идването на Христос, не е обвързана с описание на каквито и да е знамения или необходими събития“ (стр. 73). Накратко, никакви библейски пророчества не се изпълняват днес.

Пре-трибулационалните професори от семинариите, са нямали друг избор освен да останат мълчаливи по отношение на този голям разрив в пре-трибулационалния лагер, поради уязвимостта на дарителските им групи, и все пак Линдзи наивно и без да го планира съзнателно предава пре-трибулационалното движението в ръцете на критиците му. Може би по-умните професори дори са разпознали факта, че Линдзи е отворил две огромни психологически пропасти в диспенсационалното движение: 1981-ва и 1988-а.  Ако това е така, страховете им са били напълно оправдани.

Огромната популярност на Хал Линдзи, всъщност определи съдбата на цялото диспенсационално движение (от всички разновидности). Нямаше нито Грабване, нито Голяма скръб. Поколението на смокиновото дърво на Израел продължава да става все по-старо - всъщност твърде старо, за да се взема на сериозно, поне от пророческа гледна точка. Събитията от 1948-а стават все по-незначителни за диспенсационалните тълкувания на библейските пророчества. Това се случва и със събитията от 1988-а. Втората екзегетична сметка на Хал Линдзи се очаква да пристигне тази година (първата се появи 1981-а) и всички диспенсационалисти ще трябва да плащат за тези негови сметки. През останалата част от живота на движението, дипенсационалните учители ще се опитват да обяснят и потулят гафа с 1988-а. Тук диспенсационалистите не могат да спечелят. Годината 1988-а ще се окаже „зимата на тяхното недоволство“. Смутеното отстъпление и екзегетично гърчене ще започнат скоро.

Заключение

Благодаря Хал, благодаря Констанс, благодаря Дейв! Като бестселър аматьорски теолози предадохте професионалните си колеги право в ръцете ни. За да влязат в публична битка с нас постмилениалисите, те трябва най-сетне публично да се отрекат от книгите ви. Но ако публично се отрекат от книгите ви, дълбокият разрив в пре-трибулационния премилениален лагер ще се разкрие пред вярното войнство, и даренията към диспенсационалните семинарии ще се превърнат в тънка, тънка струйка.   Не бихме успели без вас!

 

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Георги Порумбачанов

Категории: Апологетика, Есхатология, Образование