Мисли за мислите (глава 9)
Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора
от Чарлз Х. Спърджън
Глава 9
Мисли за мислите
Много малко от написаното тук трябва да се запише на сметката на Джон Плауман, защото нашият пастор, както бих казал аз, впрегна конете и пое ралото, а орачът само удари някой друг камшик, за да се задържи народа буден. „Две глави са по-добре от една“, казала жената, когато взела кучето си да я придружи до пазара. Да ме извинява нашият пастор, но той е „жената“, т.е., единствената глава с разум в целия коментар по-долу. Той е човек, който е свикнал да дава на хората си много полезна и разнообразна храна, която Орачът дори и да иска, не би могъл да измъкне от торбата си. Все пак, по негово настояване, аз му заех някоя и друга народна притча, „за да се осоли манджата“, както той казва, което всъщност е много мил начин да се опише резултата. Надявам се единствено, че с моите грубовати изрази не съм развалил нещо от това, което е написал. Ако резултатът му хареса, ще ми се да ми даде още някои от неговите трудове, към които да прикача поговорките си. Естествено на читателите винаги ще им се казва честно, кога коментарът е изцяло дело на Джон Плауман и кога е дело на двамина души обединили силите си.
Няма толкова часове в годината, колкото мисли в часа. Мислите летят на ята като скорци и се роят като пчели. Какво неспокойно същество е човека! Мислите му танцуват насам-натам като мушички през лятна вечер. Подобно на часовник, задвижван с колелца, чието махало е в пълен размах, умът му се движи така бързо, както времето лети. Поради това, мисленето се оказва толкова важна работа. Както много капки правят вир, тъй и много лековати мисли трупат голяма тежест и грях. Песъчинката е лека, но Соломон ни казва за тежестта на насипания пясък. Където има много деца, има нужда майката да наглежда добре всяко. Трябва да внимаваме с мислите си, защото ако се окаже, че са наши врагове, то те са твърде много и ще ни повлекат в разруха. Небесните мисли, като пролетни птички изпълват душата ни с музика, а мислите за зло хапят като усойница.
В чужбина съществува възглед, че мисълта е свободна, но помня че съм чел, че макар мислите да не подлежат на глоби, все пак подлежат на огнения пъкъл, и тези ми думи са в съгласие с добрата, стара Книга. Не можем да бъдем изправени пред земен съд, затова че мислим, но бъдете сигурни, че неизбежно ще бъдем съдени за мислите си в Последният Съд. Злите мисли са сърцето на греха. Те са малца, от който се вари греха, прахана, който улавя искрите на дяволските изкушения, чутурата, в която млякото на въображението се бие дорде не придобие цел и план, гнездото, в което всички зли птици снасят яйцата си . . . Бъдете сигурни, че както огънят поглъща и сухите храсти и мокрите цепеници, така Бог ще накаже както греховните дела, така и греховните мисли.
Нека никой не предполага, че мислите са неизвестни за Господа, защото той има прозорец и в най-вътрешната стаичка на душата ни, прозорец, на който няма капаци. Както виждаме пчелите в стъкления кошер, така и окото на Господа ни вижда. Библията казва: „Адът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!“ (Притчи 15:11). Човекът е гол пред Бога. За всевиждащите очи онова, което се върши в тайната стая на сърцето е така публично, като все едно е извършено на площада.
Някои хора ще кажат, че не могат да възпрат злите мисли, това може и да е така, но въпросът е дали мразим злите мисли? Не можем да попречим на крадците да надзъртат през прозорците ни, но ако отворим вратите си за тях и радушно ги приемем, ние сме също толкова лоши, колкото са и те. Не можем да попречим на птиците да летят над главите ни, но можем да им попречим да свият гнезда в косите ни. Суетните мисли ще почукат на вратата ни, но не бива да им отваряме. Онзи, който предъвква хапката в устата си, прави така, защото му харесва вкусът ѝ, така и онзи, който размишлява върху злото го обича и е готов да го върши. Мисли за дявола и той ще се появи, обърни мислите си към греха и нозете ти скоро ще го последват.
Охлювите оставят слуз след себе си, така правят и лъжовните мисли. Стрелата може да лети през въздуха без да оставя диря, но лошата мисъл винаги оставя следа като от змия. Където има много движение на лоши мисли, там ще се намери много кал и мръсотия. Всяка вълна зли мисли прибавя по нещо към покварата, която гние по бреговете на живота. Страшно е да се помисли, че извратеното въображение, веднъж удовлетворено, получава ключа към ума ни и може отново да влиза и излиза много лесно, без значение дали му позволяваме или не. А когато се върне, може да докара със себе си седем други духа, по-зли от него. Никой не знае какво може да последва подир това.
Дундуркайте греха в скута на мислите си и ще порасне голям гигант. Потопете парцал в нафта и ще видите как ще пламне, когато огънят го докосне! Подобно, оставете човек да се накисне в извратени мисли и ще е готов да се възпламени в открит грях, на секундата, в която му се отвори възможност. Мъдростта ни съветва да бдим всеки ден над мислите и желанията на сърцата си.
Добрите мисли са благословени гости и трябва да бъдат радушно посрещани, добре нахранени и много търсени. Като листата на розата, те изпускат сладък аромат, ако се запечатат в буркана на паметта. Те не могат да бъдат сети прекалено, те са посев, който обогатява земята. Както кокошката прибира под крилата си пиленцата, така трябва грижливо да пазим всички свети мисли. Тъй както агънцето на бедняка яде от собствения му хляб, по същия начин трябва богобоязливите размисли да ни бъдат скъпи.
Свети мисли отглеждат свети дела и са обещаващо доказателство за обновено сърце – кой не би ги желал? Един сигурен начин да държим плевелите настрана от нивата, е като я напълним с жито, а за да държим лъжовните мисли настрана, мъдро и благоразумно е да имаме ум, изпълнен с подбрани предмети за размисъл. Такива лесно се намират и ние никога не трябва да бъдем без тях. Ако сторим така, мнозина ще могат да кажат заедно с Давид: „Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.“ (Псалм 94:19)
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
Съдържание:
