За мъжете, които са паднали (глава 14)
Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора
от Чарлз Х. Спърджън
Глава 14
За мъжете, които са паднали
Съдбата на никой мъж не е напълно ясна до деня на смъртта му: промяната на участта е в ръцете на Живота. Онзи, който се вози в карета може скоро да се окаже този, който трябва да я чисти. Работниците в дъскорезната си менят местата, така че този, който работи отгоре, се налага на свой ред да слезе в ямата.* След доста по-малко от хиляда години всички ще бъдем плешиви и бедни, а кой знае какво може да се случи преди това? Мисълта, че може някой ден да се окажем под прозореца, трябва да ни прави внимателни, когато изхвърляме мръсната си вода. С каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери, затова нека добре внимаваме в делата си спрямо злочестите. Нищо не ме отвращава повече в човешката природа от това да видя начина, по който хората се отнасят към онези, които са паднали надолу по стълбичката на сполуката. „Да се маха“ – викат те – „винаги е бил непрокопсаник.“
„Долу при всички мъртъвци, долу, долу, долу, долу при всички мъртъвци нека лежи“. Псе – псе не яде, а хората един друг като човекоядци се пояждат и даже се хвалят с това. Хиляди са тези в нашия свят, които като лешояди дебнат да се нахвърлят върху някой занаятчия или търговец, в секундата, в която се окаже в неприятност. Където е трупът, там се събират орлите. Вместо малко помощ, те ще дават на потъващия мъж един куп злоба, и ще се провикват: „Така му се пада“! Целият свят се спуска да бие мъжът, който е бил отхвърлен от щастието. Ако Провидението го повали, камшиците на всички мъже започват да свистят. Кучето се дави и поради това трябва всичките му приятели да изсипват кофи вода на главата му. Дървото е паднало и всеки бърза към дома, за да си вземе брадвата. Къщата гори, а съседите стоят и се греят на пламъка. Човекът има лош късмет, следователно приятелите му ще се отнасят с него зле; препънал се е на пътя, а те минават с каруците си върху му – паднал е и егоизмът крещи: „Дръжте го долу, така ще има повече място за тези, които са отгоре“ .
Колко грозно е, когато тези, които са ви съборили ви ритат, по причина че не се изправяте! Не е много приятно да чуете, че сте бил голям глупак и е имало поне петдесет начина, по които да се измъкнете от трудностите си, само дето не ви е достигнал разума, за да ги видите. Не е трябвало да губите играта – дори Том Глупакът вижда къде сте сгрешили. „Трябвало е да заключите вратата на конюшнята“ – това е видно за всички, но никой не предлага да купи на ограбения нова кобила. „Колко жалко, че навлезе толкова навътре по леда“ – много вярно, но това няма да спаси горкия човек от удавяне. Когато палтото на човек е вехто, лесно се намира дупка в него. Добрият съвет е лоша храна за гладно семейство.
„Човек на думи, без дела, е като градина, пълна с трева.“
Заеми въже, за да си вържа ремъка на хамута и намери недостатък в оглавника ми, когато се прибера вкъщи. Дай на стария ми кон малко овес и след това го карай да си подобри хода. Съчувствай ми и ще ти бъда много задължен, но съчувствай ми с джоба си или си прибирай чувствата.
Повечето мъже, които са се запътили надолу по хълма срещат Юда преди да стигнат дъното. Тези, на които сте помогнали през добрите си дни обикновено забравят дълговете си или се отплащат със злоба. Младата фиданка израства като обира соковете на старото дърво. Жребчето изцежда майка си и след това я изритва. Старата поговорка гласи: „Научих те да плуваш, а сега ме давиш“ и не един път се е оказвала вярна. Кучето маха с опашка докато не получи кокала си, а след това се зъби и хапе човека, който го е нахранил. Изяденият хляб се забравя и ръката, която го е дала се презира. Свещта дава пламък на други, а самата тя изгаря. Като цяло, нищо не се пренебрегва по-лесно от добра услуга. Всеки за себе си е златното правило на света, а всички знаем, кой остава най-последен. Лисицата се грижи само за собствената си кожа и не смята да рискува кожуха си, за да благодари на приятел.
Благородният дух винаги заема страната на слабия, но благородни души не се срещат често по нашите пътища, те са редки като орлите. Свраки, ястреби и кани се намират с дузини, ала по-благородния вид дори веднъж в живота рядко се среща. Чували ли сте някога как гарваните четат заупокойна молитва над трупа на овцата, преди да я изядат? Е, това не уподобява ли чудесно начина, по който съседите викат: „Колко жалко! Как стана така? Боже! Боже!“ и след това се хващат на работа,та всеки да си осигури дял от плячката. Повечето хора ще помогнат на онези, които не се нуждаят от помощ – всеки пътник хвърля камък, там където вече има камара, всички готвачи поливат със сос тлъстото прасе докато се пече и оставят слабото да изгори.
„В дни богати приятелите са много – В дни бедствени, един на двайсет не се намира.“
Докато вятърът е попътен, всички помагат. Докато гърнето къкри, приятелството цъфти. Ала ласкатели не се намират в селски къщи и повехналата роза няма ухажори. Всички съседи са братовчеди на богаташа, докато беднякът бива отричан от брата си. Когато имаме обагнена овца и агне, всички казват: „Добре дошъл Петре!“ Думите на пажа се чуват половин миля околовръст, ако само пошепне, но виковете на вдовицата „Нужда“ не минават през дупките на оградата, да вика колкото си ще. Мъжете доброволно наливат вода в пълната вана и вдигат пиршества за тези, които не са гладни, защото търсят да им се отплатят със същото или дори с нещо по-скъпо. Ако вече имаш гъска, можеш да получиш още една. Вече притежаваш кон, тогава може да си позволиш да вземеш назаем още един. Безопасно е да заемаш ечемик, когато хамбарът е пълен с жито, ала кой заема или дава когато няма нищо? Наистина кой, освен ако не е някоя антикварна стара душа, която вярва в Библията и обича Бога, и следователно дава „без да очаква нещо в замяна“?
Забелязал съм определена част от по-горните класи, които се преструват на големи приятели на падналия човек, защото все още може да се оглозга нещо от костите му. Адвокатите и лихварите ще покрият горкия човек с крилата си и след това ще го кълват със сметките си дорде не остане нищо. Когато тези хора се държат много учтиво и внимателно, бедните хора трябва да внимават. Не е било на добре, когато лисицата влязла в кокошарника и казала: „Добро утро, скъпи ми приятели.“
И все пак повалените мъже не трябва да се отчайват, защото Бог е все още жив, а Той е приятел на пренебрегнатите. Ако не се намери някой, който да подаде ръка на онзи, който е паднал, Господната ръка не ще се забави да подаде спасение нему, като постави вярата си в Него. Добрият човек може да бъде сложен в огъня, но не ще бъде изгорен. Надеждата му може да прогизне, но не и да се удави. Той събира кураж и с храбро сърце изкачва каменистия хълм, и преминава трудния терен там където другите лягат, за да умрат. Надежда има, докато има живот. Затова приятелю, ако си паднал от гърба на сполуката, Джон Орача те моли да не лежиш в канавката, но да станеш и да опиташ пак. Йона пропадна до дъното на морето, но пак стигна до брега, при това бе по-добре отколкото в началото на морското си приключение.
„Макар да съм птичка в мрежа, все още има надежда;
макар да съм долу в праха, на моят Бог ще се доверя,
на Него ще се надявам, и на волята Му ще се уповавам,
защото Той е верен да се яви, и от страхът ми да ме лиши.“
Нека никога не се забравя, че когато човек е паднал му се отваря голяма възможност да се довери на Бога. Лъжливата вяра може да плава само в тихи води, ала истинската вяра, е като спасителна лодка всред бурите. Ако религията ни не ни превежда през трудните времена, каква полза от нея? Ако ние не можем да вярваме на Бога, когато обстоятелствата изглежда са против нас, то ние изобщо не вярваме в Него. На крадеца вярваме, стига да може да го държим под око, смеем ли да се държим с Бог по такъв начин? Не, не! Господ е добър и Той ще се яви пред слугите си и ние ще хвалим Неговото име.
„Долу при мъртъвците“! Не, господине, не и аз.
„Долу при мъртъвците“! Не ще лежа там.
Горе всред изпълнените с надежда ще се възнеса. Горе всред радостните песни без край.
* По онова време дървените трупи са се рязали на ръка от двама работници използващи дълъг трион. Единия работник (наричан сойър-sawyer) е работил, стъпвайки върху дървото, а другия е бил отдолу в яма специално изкопана за тази цел, така с общи усилия са разрязвали трупите през средата. (Бел.прев.)
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
Съдържание:
