Небивалиците на самохвалците (Глава 20)

В наши дни, изкуството да се разтягат локуми се среща необикновено често. Ако вярвате на вестниците ще се убедите, че килограм Цариградско грозде тежи дваж повече от килограм обикновено грозде, чести са и валежите от жаби, само дето никой не ги е виждал. Ако каручка мине и разтресе похлупачето на чайника на някоя старица, случая се отбелязва като земетресение. В наши дни, богатото въображение въобще не е оскъдно. Определени хора вечно се оглеждат за чудеса, а ако не видят такива, си ги измислят. Тези, всяка вечер виждат комети и всеки ден чуват някоя чудата история. Всичките им къртичини са планини. Всичките им патки - лебеди. Научили са таблицата за умножение и я използват свободно. Ако видят шест кучета наедно, ще се закълнат, че са видели стотици хрътки. И не само, лицата им биха се зачервили като пуяци, ако някой ги изгледа малко съмнително. Не след дълго ще убедят сами себе си, че са видели десет хиляди лъва, защото покрай тях всичко пораства, бързо като гъби и голямо като хълм.

Всички неща около тях са прекрасни, и що се отнася до самите тях, никой не е достоен дори да чисти обувките им. Те са връхната точка на творението. Силни са колкото Самсон и могат да теглят назад впряга на Джон Орача - но естествено няма да го направят, поради притеснение да не би да наранят конете. Богатството им е грамадно; могат да изплатят националния дълг, но имат основателна причина, поради която все още не го правят. Ако въртят магазин, изкарват по няколко милиона годишно и единствената причина, поради която въобще спират да търгуват е за да услужат на съседите си. Продават най-качествената стока на най-ниската цена, всъщност на цена под себестойността ѝ. Никой в областта не може дори с пръст да ги пипне - техният бизнес е петела на двора и краля на замъка. Ако наемат ферма, то е само за да се забавляват и да покажат на горките невежи туземци как се прави. Всичките им дела са чудеса! Като представлението на цирка с „диви зверове“, който мина онзи ден през наше село. На плаката пишеше, че те са единствените, оригиналните и недостижимите! Всъщност бяха умряла работа; всичко най-хубаво беше отвън на картинките. 

Но чуйте как самохвалците разтягат локуми. За тях всичко трябва да е с главни букви и възторжени заявления. „Виждали ли сте някога ТАКАВА КОБИЛА? Ами че, господине, ще надбяга и вятъра! ТАЗИ КРАВА - нека ви насоча вниманието към нея. Няма друга като нея в цялата област; ПРОСТО ВИЖТЕ РАЗМАХА НА ОПАШКАТА Ѝ! Тъй вярно, господине, ТОВА МОЕ МОМЧЕ е интелигентно, далеч отвъд годините си. Той е СЪВЪРШЕНО ЧУДО! Като баща му ли казвате? Много учтиво от ваша страна, господине, но с голяма доза истина: макар да го казвам аз, човек трябва рано да се излюпи, за да ме надмине! АЗ СЪМ ЕДРА ХАПКА ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА! Само разгледайте фермата, господине. Някога виждали ли сте ПОДОБНО ПОЛЕ РЕПИЧКИ? Мушици по листата? В никакъв случай господине, това е заради особеността на сорта; това е МНОГО РЯДКА РЕПИЧКА, с вентилирани листа, прободени от природата, за да може въздухът да влиза и излиза! Твърде много къртици ли казвате? Ех! Тука се крие история. Знаете ли НАШИТЕ КЪРТИЦИ са ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СТРАННОСТ: Наспиват по-големи хълмове, от които и да било други къртици в Англия и се смята, че са от ХУБАВА СТАРА БРИТАНСКА ПОРОДА, сега почти изчезнала. Обърнахте ли внимание на ОГРОМНИТЕ МАГАРЕШКИ БОДИЛИ? Не са ли рядък вид? Такива са, че да накарат шотландец да умре от радост. Това доказва ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО плодородие на почвата; да наистина, господине, МИНАЛОГОДИШНАТА ЖЕТВА, ЖИТОТО БЕШЕ ТОЛКОВА ТЕЖКО, че чак не смятах, че ще можем да го докараме вкъщи, едва не счупи каруците, следобеда докарах половината област да гледа как се вършее, и най-старите мъже в енорията казаха, че никога не са чували да се приказва за подобно нещо. МИЛОСТ Е, ЧЕ ПА́РАТА Е ИЗОБРЕТЕНА, ЗАЩОТО НИКОГА НЯМАШЕ ДА МОЖЕМ ДА ГО УВЪРШЕЕМ НА РЪКА.”

Когато човек привикне към този стил на говорене, няма значение, че бърбори, за да си прави вятър на устата, понеже е уверен, че думите му са най-хубавото, най-великото и най-чудесното НИЩО в кралството, или най-страшното, ужасно и страховито нищо на света. Ботушите на такъв човек биха стискали на Голиат, но езикът му ще е твърде голям за устата на гиганта. Той рисува с метла, поръсва захар на кнедлата си с лопата и маже маслото си с мистрия. Конят му, кучето му, пушката му, жена му, детето му, пеенето му, планирането му, всички нямат равни на себе си; той е стълбът на енорията; адресът му е Номер 1/№1; и трудно ще се намери човек, който да е достоен за номер две след него. Водата от кладенеца му е по-силна от вино; супа от грах вали в цистерните му; стафидените му сортове раждат грозде за вино; може да живеете в някоя от тиквите отгледана в нивата му; а цветята му – е.., чул бил, че самата кралица поръчала да се насади от този здравец, само дето неговият бил доста по-хубав! 

Най-голямото чудо е, че мъжете от този сорт не виждат как всички им се присмиват, сигурно са ослепели от самохвалство. Такива като тях виждат дъното на чинията си, и все пак го наричат океан, сякаш говорят на плоскодънни риби, а не на хора. Познавам мъже, които отварят устите си като врати на хамбар, когато започнат да се хвалят, какво биха направили, ако бяха на мястото на някой друг. Ако били в парламента, заключават бъбривците, щели да премахнат данъците, да превърнат бедняшките приюти в палати, да направят от помпите да тече бира и да запалят Темза; но всичко зависи от едно „ако“, а това „ако“ е нещо като петорно залостена порта, през която никога не са минавали. Ако Джак Самохвалецът само поеме юздите, ще накара конете да полетят до луната. Хубава дума е „ако“, когато човек скочи на гърба ѝ, тя може да го занесе до светове, които никога не са били създавани и да му покаже чудеса, които никога не са били извършвани. С едно „ако“ може да прибереш цял Лондон в кварта гърне. 

„Ако всички морета бяха едно море,
Какво голямо море щеше да е!
И ако всички дървета бяха едно дърво,
Какво голямо дърво щеше да е!
И ако всички брадви бяха една брадва-
Каква голяма брадва щеше да е!
И ако всички мъже бяха един мъж,
Какъв голям мъж щеше да е!
И ако големият мъж вземеше голямата брадва-
И отсечеше голямото дърво,
И го оставеше да падне в голямото море,
Какъв голям „пляс“ щеше да се чуе!“

„Какви глупости!“ рече някой; така мисли и Джон Орачът, и следователно слага това стихче тук като образец на глупостта, която така радва всички празнословци. Ама това стихче даже не е и наполовина толкова глупаво, колкото девет на десет от техните велики нищо-та.

Какви дела са извършили някои от тези хора! Вижте сега, бихте ли повярвали? (Казвам, „Не не бих.“) Та тия хора казват, че били натрупали имането за нула бройки, направили също и богатствата на останалите хора. Техният съвет е напълнил не една торба със злато. Каквото казали на някаква среща залепило хората за столовете като с обущарски восък. Участвали в спор, и когато тяхната група била почти победена, те сразили опозицията отведнъж с неповторимо остроумие и мъдрост.  Цар Соломон бил глупец в сравнение с тях.  Що се отнася до религията, те били първите, които я основали в енорията и чрез техните чудесни усилия всичко било започнато. Те снесли златното яйце. Хората са неблагодарници, защото за усилията им трябвало да получат най-малко поклон до земята. Срамно е да се види как са били пренебрегнати и дори избягвани от онези, за чието изграждане били отговорни. Докато имали пръст в нещата, всичко вървяло добре на градските събрания, но сега когато напуснали, казват, че нещата нещо се разхлабили, и тези които живеят най-дълго ще видят защо. Когато са в настроение да скромничат, заемат думи от Давид и казват: „Ако и да се разтопи земята с всичките ѝ жители, аз закрепвам стълбовете ѝ“. Смята се, че смъртта им ще напълни света с кости. Ако пък спрат да пазаруват, от хората се очаква направо да затворят магазините си и само безочливостта на търговците ги кара да мислят, че ще могат да просъществуват след като подобни клиенти си заминат. Когато почувстват малко естествена гордост от свършената работа, тогава е хубаво да ги чуете как приказват и приказват. Дума да не става, че си надували сами тромпета - те имат цял оркестър музика, с тъпани и все, и всички инструменти са под пълна пара да свирят за тяхна слава и похвала.

По-скоро бих орал цял ден и след това с каруцата бих карал цяла нощ, в която на човек му замръзват миглите от студ, отколкото да слушам някой от тези големи бъбривци; карат ме да се чувствам като болна котка. По-скоро бих стоял гладен дорде стана тънък като щавена кожа, отколкото да ям най-хубавата пуйка, която някога е била слагана на трапеза, в компанията на тяхната ужасна челюст. Говорят в такива страшно големи пропорции, и преувеличават всичко така гръмогласно, че не можете да им повярвате, когато по случайност изпуснат някоя и друга дума истина; и така сте склонни да мислите дори сиренето им за тебешир. Големи лъжци са, но рядко осъзнават, че са такива; сами са се убедили да вярват на собственото си многословие. Жабата се помислила за крава и след това започнала да се надува, за да го направи истина; тези се надуват като нея, и като жабата ще се пръснат, ако не внимават. Всички, които познават тези големи бъбривци, трябва да си вземат поука от тях:

„Аз казах на себе си, ето за мене урок,
Този човек обрисува какво аз мога да бъда.“

Трябва да се опитваме да говорим истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Ако започнем да казваме, че единадесетте инча са фут, тъй ще продължим додето започнем да наричаме единия инч - ярд. Ако казваме, че юницата е крава, един ден може да наречем домашната мишка - бик. Веднъж ако започнете с преувеличаването, няма значение дали ще ви обесят за овца или за агне - напуснали сте пътя на истината и никой не знае къде ще ви заведе кривата пътека. Този, който говори малки лъжи, скоро няма да се притеснява и от големите, защото принципът е един и същ. Където е мишата дупка, там скоро ще е и на плъха; и ако котето дойде, котката скоро ще го последва. Рядко вали, без да е из ведро, а малките неистини водят до проливен дъжд от лъжи.

Самохвалството не е препоръка. Похвалата към мъжа ухае сладко, когато излиза от устата на другите мъже, но смърди в неговата собствена. Отглеждайте черешовите си дръвчета, но недейте сами да си сипете похвали за стойността на плода им.

Самохвалците не струват и колкото счупено копче. Дългият език означава къса ръка. Много приказки, малко свършена работа. Кучетата, които лаят много, бягат когато трябва да хапят. Най-слабото прасе квичи най-силно. Кокошката, която кудкудяка най-много не е тази, която снася най-много яйца. Да кажеш и да направиш са две напълно различни неща. Яловата крава е тази, която мучи. Голям шум от вършитба може да има и там, където няма жито. Голяма хвалба - малко чорба. Много пяна, значи малко бира. Барабаните бият силно, защото са празни отвътре. Добрите мъже се познават твърде добре, за да си пеят сами хвалби. Шлеповете без товар плуват високо върху водата, а колко по-пълни са, толкова по-надолу потъват. Хубавото сирене се продава самичко, без нужда от похвала, доброто вино не се нуждае от реклама, и когато мъжете са наистина превъзходни, хората разбират без да им се казва. Приказките на едро са признак за глупост. Гръмкия рев разкрива магаре. Ако човек е невеж, но си държи езика, никой няма да го презира, но ако езикът му дрънчи като празна чиния и същият хвали сам себе си, то той ще изпише името си всред слушателите си с главни букви и то ще е това - Г.Л.У.П.А.К.

Както магарето се познава по ушите - истина тъй сигурна като излязла из пастирски уста, Човекът се познава най-ясно от приказките му - както притчите от старо време ни казват.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов


Съдържание:

Към мързеливите (глава 1)
За религиозните мърморковци (глава 2)
За обликът на проповедника (глава 3)
За добродушието и строгостта (глава 4)
За търпението (глава 5)
За клюкарството (глава 6)
За улавянето на възможности (глава 7)
Дръжте си очите отворени (глава 8)
Мисли за мислите (глава 9)
За недостатъците (глава 10)
За нещата които не си струват усилията (глава 11)
За дългът (глава 12)
Домът (глава 13)
За мъжете, които са паднали (глава 14)
За надеждата (глава 15)
За разходите (глава 16)
Една добра дума за съпругите (Глава 17)
Двуликите мъже (Глава 18)
Малко насоки за преуспяване (Глава 19)
Небивалиците на самохвалците (Глава 20)
Неща, които не бих избрал (Глава 21)
Опитай (Глава 22)
Паметници (Глава 23)
За много невежите хора (Глава 24)

Категории: Апологетика, Етика, Образование, Общество